![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
На софра с веселба

![]() |
''Празник на меда'' в с.Малево |
ежегодно събитие |
с.Малево,Община Чепеларе,Област Смолян
Вашата оценка
4.5
от 2 гласа
Селото е известно с уникалния си празник на меда. Честват го на 15 август, Голяма Богородица, и ритуалите, курбана и веселбата не са за изпускане.
Селото се гордее с църквата си „Възнесение Господне“, построена през 1860 г. Църквата е паметник на културата от национално значение.
В района на селото има и 5 параклиса. Празникът на село Малево е Илинден, 20 юли. На този ден цялото село се събира и прави курбан до параклиса „Свети Илия“.
Вечерта празника се пренася на хорището съпровождано от песни и танци. Вият се хора до след полунощ.
Село Малево се намира в полите на Родопите. Разположено е до селата Хвойна и Орехово и е на няколко километра от Бачковския манастир и на 35 км северно от Пампорово.
По време на голямото помохамеданчване в Родопите през втората половина на XVII век, избягали от насилието българи християни основават малко селце в дълбоките пазви на планината. И името му такова - Малево (от "мало" или "ма'ала" {махала}), защото се състояло първоначално само от 15 семейства. Но турците и там ги откриват.
Един ден в селцето внезапно дошъл наперен турски сановник с въоръжена свита, събрал всички мъже и жени на мегдана и започнал благо да ги уверява колко хубаво ще бъде за тях да приемат турската вяра. Как щели да станат поданници на падишаха, Аллах щял да ги закриля и щели да живеят при голям берекет. Мальовци веднага проявили разбиране и с голяма радост приели предложението. Обявили, че няма да скършат хатъра на султана - ще приемат "правата" вяра, но нека това да стане на другия ден, за да имат време да се подготвят, а и пашата да си отдъхне.
Турчинът бил предоволен - не бил и сънувал такава леснина, султанската награда в кърпа му е вързана. На другия ден сутринта той се събудил в добро настроение и поръчал да му занесат закуска. Но стопаните, у които бил отседнал, били изчезнали. Къщата била празна, кучето не лаело, в двора нямало добитък. Тръгнали аскерите му из селото, обходили всички дворове, но навсякъде било пусто - жива душа не се мяркала. Усетил се султанския емисар, че "наивните" мальовци хитро го били изиграли и безславно си заминал. И наистина, през нощта цялото село тихичко се било изнесло в дълбоката гора, за да спаси вярата си. Хората прекарали в гората не една нощ, а цяло лято. Денем работели на нивите си, а вечер нощували в гората. Прибрали се обратно в селото чак в късна есен, когато се застудило и завалели дъждове.
Две-три години Мальовци си живели спокойно. Но веднъж, по никое време изненадващо при тях се дотътрил друг султански пратеник, придружен този път от ходжа и чували с фесове и фереджета. Мальовци пак посрещнали новодошлите както подобава - с голяма радост, подаръци и богато угощение придружено с много пиене. И когато късно през нощта всички заспали, отново цялото село с добитъка и кучетата потъва в тъмната гора. Стигнали до Мечата Дупка и до Керна Дупка, настанили се на топло и сухо и останали там... цели три години. Там живели лете и зиме, обработвали нивите си и от време на време групички мъже слизали до селото да нагледат къщите и да поправят нещо.
Веднъж в доброволното си изгнание горските хора случайно хванали някакъв въоръжен турчин, който се оказал непоправим разбойник и убиец, дълго време издирван от властите. Мальовци го предали на заптиетата и за благодарност султанът обявил селото им за войниганско (войнишко). Това означавало, че никакъв турчин нямал право да преминава през него, камо ли да пренощува и безчинства. Завърнали се Мальовци в домовете си, но само след една година селото пак се напълнило със сеймени.
И за трети път хората избягали в гората. Но този път забитинът (офицерът) им съобщил, че няма да ги турчат, а султанът им изпраща оръжие, което се полага на всяко войнишко село.
И така село Малево, което съществува и днес, остава малко християнско островче сред ислямизираните села в Родопите. Духовната сила за отстояване на вярата мальовци черпели и от близостта на Бачковския манастир, където са намирали подслон и са отправяли молитви за спасение.
"Тепавицата" - това е място единствено по рода си в околността, където хора от близо и далеч идват да перат килимите и чергите си.
• Ресторанта при Тепавицата
• Природата около тепавицата
• Параклис "Вяра, Надежда и Любов"
• Параклис "Св. Пантелеймон"
• Параклис "Св. Богородица"
• Параклис "Св. Илия"
• Параклис "Св. Дух"
• Параклис "Св. Георги"
• Параклис "Св. Варвара"
• Параклис "Медена Черква"
• Църквата "Възнесение Господне"
Телефон: 03712/2220, 0885897718 Email: malevo@haskovo.bg
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.