![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Благоевград

Панаир в с.Склаве |
ежегодно събитие |
с.Склаве,Община Сандански,Област Благоевград
Вашата оценка
3
от 4 гласа
Обикновено се провежда около 15 юни.
Всяка година се провежда панаир, който датира още от римско време. Този панаир е бил пазар на роби, откъдето произлиза и името на селото „склав“ от латински „роб“. Според някои неофициални източници на този пазар е бил продаден предводителят на най-голямото антиримско въстание на робите Спартак. Според други неофициални източници тъкмо в това село се е родил Спартак. В по-ново време панаирът е един от най-големите регионални пазари за животни. Ежегодно се организират и борби.
Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1638, 1652 и 1670 година. През 19 век Склаве (отбелязано в редица източници и като Славе) е село със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:
„ По-голямата част от селото Склаве се виждаше вече. Това място е забележително, че на него става голям панаир, който се протака три дена на Св. Троица. Панаирът се нарича Торица, от Тройца. Трябва да е имало манастир Св. Троица. По предание тук някога е станал голям бой между турците и българите, и тогава селото Склаве или Славе било разрушено. На панаира се харчи главно жива стока. “
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) тук живеят 596 души, от които 300 българи-християни, 200 турци и 96 цигани.
В началото на 20 век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Славе (Slavé) има 280 българи екзархисти. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.
След войната в селото се заселват български бежански семейства от селата Богородица и Зарово - Лъгадинско, Герман, Горни порой, Крушово и Кърчово - Демирхисарско. Част от жителите на селото са преселници от близкото пиринско село Държаново (днес изселено). Също така има преселници и от красивото планинско селце Кашина.
Селото има мъжка, женска и детска фолклорно-певческа група.Печелили са награди от участия в събора за народно творчество в Копривщица и Предела.
За контакти:
Кметство: 0746/ 98711
Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1638, 1652 и 1670 година. През 19 век Склаве (отбелязано в редица източници и като Славе) е село със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. През 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:
„ По-голямата част от селото Склаве се виждаше вече. Това място е забележително, че на него става голям панаир, който се протака три дена на Св. Троица. Панаирът се нарича Торица, от Тройца. Трябва да е имало манастир Св. Троица. По предание тук някога е станал голям бой между турците и българите, и тогава селото Склаве или Славе било разрушено. На панаира се харчи главно жива стока. “
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) тук живеят 596 души, от които 300 българи-християни, 200 турци и 96 цигани.
В началото на 20 век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Славе (Slavé) има 280 българи екзархисти. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.
След войната в селото се заселват български бежански семейства от селата Богородица и Зарово - Лъгадинско, Герман, Горни порой, Крушово и Кърчово - Демирхисарско. Част от жителите на селото са преселници от близкото пиринско село Държаново (днес изселено). Също така има преселници и от красивото планинско селце Кашина.
Селото има мъжка, женска и детска фолклорно-певческа група.Печелили са награди от участия в събора за народно творчество в Копривщица и Предела.
За контакти:
Кметство: 0746/ 98711
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.