25.05.2023 г. - 25.05.2023 г.

През 19 век Враня е чисто българско и се числи към Демирхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Враня (Vrania) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители българи.

През 1891 година Георги Стрезов пише:
„ Враня, на СИ от Валовища 4 часа. Околност ридеста и плодородна. Има църква и училище. Четат смесено. 120 къщи българе. “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Враня живеят 480 българи-християни.

Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Vrania) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското му население се състои от 600 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 31 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Враня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.