![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Благоевград

Събор на ''Св.Богородица'' в с.Горна Рибница |
ежегодно събитие |
с.Горна Рибница,община Струмяни,област Благоевград
Вашата оценка
4.5
от 2 гласа
Народен събор в с. Горна Рибница на ''Св.Богородица''.
Село Горна Рибница се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка. Разположено е в източните склонове на Малешевска планина, на надморска височина около 800 м.
Горна Рибница възниква в началото на 18 век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко. По-късно идват Панковци от Горноджумайско, Конарци от Струмишко и други. През 19 век населението се занимава с животновъдство (овце, кози, свине) и земеделие (царевица, ръж, ечемик). През 1830-те в частна къща е открито килийно училище с учител Атанас от Дебър, което в средата на века става новобългарско. През 1846–1849 е построена църквата „Св.Атанасий“.
През Възраждането Горна Рибница е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. .
По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 е образувана местна чета с войвода местния поп Димитър Г. Икономов. 7 души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско иго (5 декември 1878). Рибничани подписват и писмото протест на селата от Мелнишко и Петричко до турския каймакамин в град Петрич - Хюсни бей (11 декември 1878). Около 1897 е създаден комитет на ТМОРО. През 1901–1903 Гоце Делчев 2 пъти посещава селото. По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 турската войска извършва насилия над населението — опожарени са около 20 къщи.
Горна Рибница е освободено от османско иго през октомври 1912. При избухването на Балканската война трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение
След войните от 1912-1918 г. поминък на населението остават земеделието и животновъдството. Населението намалява поради масови изселвания, най-значителни през 1959–1970 главно за градовете Разград, Сандански, Благоевград и Дупница.
За контакти:
Кметство: 07434/62 63
Горна Рибница възниква в началото на 18 век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко. По-късно идват Панковци от Горноджумайско, Конарци от Струмишко и други. През 19 век населението се занимава с животновъдство (овце, кози, свине) и земеделие (царевица, ръж, ечемик). През 1830-те в частна къща е открито килийно училище с учител Атанас от Дебър, което в средата на века става новобългарско. През 1846–1849 е построена църквата „Св.Атанасий“.
През Възраждането Горна Рибница е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. .
По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878–1879 е образувана местна чета с войвода местния поп Димитър Г. Икономов. 7 души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско иго (5 декември 1878). Рибничани подписват и писмото протест на селата от Мелнишко и Петричко до турския каймакамин в град Петрич - Хюсни бей (11 декември 1878). Около 1897 е създаден комитет на ТМОРО. През 1901–1903 Гоце Делчев 2 пъти посещава селото. По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 турската войска извършва насилия над населението — опожарени са около 20 къщи.
Горна Рибница е освободено от османско иго през октомври 1912. При избухването на Балканската война трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение
След войните от 1912-1918 г. поминък на населението остават земеделието и животновъдството. Населението намалява поради масови изселвания, най-значителни през 1959–1970 главно за градовете Разград, Сандански, Благоевград и Дупница.
За контакти:
Кметство: 07434/62 63
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.