 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Област Перник
 |
Традиционен събор ''Земенски манастир'' |
ежегодно събитие |
гр.Земен, Община Земен, Област Перник
Вашата оценка
4.4
от 5 гласа
|
Май 2023 |
Всяка година на най-близката събота до 20 май, се провежда традиционен събор на Земенският манастир. Съборът е в чест на освещаването на първата манастирска сграда, построена от майстор Миленко Велев от с.Блатешница на 20 май 1860г.
Традиционен събор...
''Гвоздеите на Ра...
Земенски манастир...
Земенският манаст...
Земенският манаст...
Традиционен събор...
Възстановено е провеждането на турнир по народна борба, който винаги е бил характерен за този събор, но по различни причини не са провеждани.
Победителят получи живо агне, заелият второ – място жив заек, а третият получи жив петел.
Съборджиите присъстват на истинско зрелище, което протича по всички правила като един истински рицарски турнир.
В събота, по традиция световноизвестният паметник на културно историческото наследство и под закрилата на ЮНЕСКО Земенски манастир отбеляза поредния си незабравим празник.
От ранни зори в двора на манастирската ливада се стекоха земенчани и гости от общината и околностите. За да се насладят на своя Храм и своята историческа памет.
Празникът датира от далечната 1860 година, когато майстор Миленко работил по реставрацията на манастира и положил основите на традиционна среща в манастирския двор и курбан за здраве и благополучие.
От тогава до днес, този традиционне събор се провежда всяка година неизменно.
В последните години на празника на Земенския манастир се прави надиграване и надпяване на фолклорни групи и състави, а от две години в програмата вземат участие и групи от съседните балкански държави.
След водосвет и молебен ще има надиграване на танцови състави от България, Сърбия и Македония, а на присъстващите ще бъде раздадено благословено ястие за здраве на децата на Земен.
Според едно предание курбанът се давал след като много от невръстните жители на тогавашното село Белово поголовно измирали.
Слънцето и хубавото време позволи на земенчани да насядат из манастирския двор и до залез слънце да се наслаждават на празника и енергията на това магично място – „Знакът на българина“, както го нарича писателя Димитър Недков в своите книги. При това – не случайно!
Идеята на организаторите е от следващата година празникът да се провежда два дни.
Земенският манастир „Свети Йоан Богослов“ е български манастир, който се намира на един от североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма.
Разположен е на около 1 км. югоизточно от град Земен, Радомирско — един от най-малките градове в България.
Манастирът е основан през 11 век. Състои се от черква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и в момента не се обитава от монаси.
Най-забележителна е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата.
В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.
Храмът датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета съединени с хоросанова спойка.
Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век.
Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.
В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на деспот Деян Драгаш и съпругата му Доя — едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.
За повече информация :
Община Земен
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
