![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Стара Загора

![]() |
Честване на Годишнината от Старозагорското въстание 1875 г. |
ежегодно събитие |
гр.Стара Загора,Община Стара Загора,Област Стара Загора
Вашата оценка
4
от 2 гласа
Преклонение пред делото на организаторите и участниците в Старозагорското въстание от есента на 1875 г. и почитане паметта на загиналите.

Поднасяне на венци и цветя пред паметниците посветени на събитието – Паметник на Старозагорското въстание и Паметник на лобното място на Кольо Ганчев, Сава Силов и Господин Михайловски.

Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя.
На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора. В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля.
Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение.
Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята.
Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
Селата около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети.
Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово. В Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция.
Която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание. Ефектът от въстанието е силно негативен - организаторите му са или арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират.
Стресната, турската власт започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.

За повече информация :
Община Стара Загора
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.