01.06.2023 г. - 02.06.2023 г.

По традиция участниците в похода пристигат в гр. Попово на 2 юни. Следобед, на Керчан баир тържеството премина с поднасяне на венци, тържествен концерт и импровизиран събор.

Стартът му бе даден на 30 май от Тутракан и в него участват над 400 млади четници.

Участниците в похода преминават през селищата и местностите по пътя на четата на Таньо войвода: Тутракан, Пожарево, Антимово ханче, Свещари, Исперих, резерват "Воден", Разград, резерват "Бели Лом", Вятово, Цар Калоян, Садина, Попово и Керчан баир.

Походът е едно чудесно преживяване , да почувстваш Родината, да се докоснеш до автентичните места, където преди години са минали тези "огнени мъже".

Подвигът на Таньо войвода остава жив чрез нас, за да пребъде във вечността. Така ще съхраним българската памет за нашите освободители, за да не забравяме своята идентичност и приноса на дедите ни за духовното извисяване на нацията. Пътят продължава...

Таньо Стоянов е роден в Сливен през 1846 година.

Учи в родния си град и след това става джелепин - занимава се с търговия с добитък. Привлечен към революционното движение от Васил Левски, в 1871 година Стоянов става един от основателите на сливенския комитет на Вътрешната революционна организация. Левски го определя за Апостол в Ескиджумайско, Османпазарско, Котленско и Хаджиоглупазарджишко и го снабдява с пълномощно от 15 ноември 1872 г.

Таньо Стоянов се заема с дейността на куриер, но скоро е заловен от османските власти, откаран в Цариград и през септември 1872 година и е осъден на доживотно заточение в Диарбекир, Кюрдистан. През февруари 1875 година бяга от Диарбекир и се добира до Румъния, като се установява в Браила.

През август 1875 г. е извикан в Букурещ и е определен за апостол в Сливенско.

Преминава в Османската империя и във Варна получава инструкции от дошлия от Цариград Иваница Данчев, среща се в Аккадънлар с поп Харитон и Стоил войвода и през Тутраканско се прехвърлят в Олтеница, където се срещат с Панайот Хитов. Заминава за Турну-Мъгуреле, където след като Гюргевският революционен комитет взима решение за въстание Таньо Стоянов сам организира чета от 26 души.

Преминаване на четата на Таньо войвода е съгласувано с това на четата на Христо Ботев.

По съвет на Христо Ботев и Никола Обретенов Таньо Стоянов се насочва към Олтеница, за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.

На 16 срещу 17 май 1876 година четата на Таньо Стоянов тръгва от Олтеница, минава Дунава, слиза при село Косуй Българ (днес Пожарево), Тутраканско, и тръгва на юг към Стара планина с цел да се подпомогне въстанието във Втори Сливенски революционен окръг. Четата на Христо Ботев минава Дунава при Козлудуй на обяд на същия 17 май.

Пътят на четата на Таньо войвода минава през Делиормана покрай преобладаващо турски села и тя скоро е открита и след нея тръгват потери.

Четата води три последователни сражения – при село Спахлар (днес Ломци), на хълма Припека при село Аязлар (днес Светлен) и последното на 27 май 1876 г. на Керчан баир при село Араплар (днес село Априлово), в което четата е разбита и Таньо войвода загива. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села по пазарите им за сплашване на местното българско население.

От 1985 година всяка година от 30 май до 02 юни се организира четиридневен поход „По стъпките на Таньо войвода“. с. Светлен .

Тържествено поднасяне на венци и цветя пред паметника на Таньо Войвода. с. Априлово,местността Керчан баир Възстановка на сражението на четата на Таньо Войвода в местността Керчан баир.

За повече информация :
Дружество ''Родно Лудогорие''
Община Попово