 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
!!! Секцията се конструира !!!
| 2. Връх Вихрен |
Вихрен е най-високият връх на Пирин. Със своите 2914 метра той е втори по височина в България след Мусала в Рила и трети на Балканския полуостров след Митикас в Олимп (Гърция).
Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.
До 1942 г. върхът се нарича Елтепе. Сега това име носи малкият заслон в Големия казан под върха.
Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг — на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера.
Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна — трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат — има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.
От страната на хижа Вихрен върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като "Царската пътека". Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида. От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг — малък ледник с размери 90 на 40 м.
Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин. От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване. Има и трети начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа Вихрен.
Намира се в северния дял на Пирин на главното било между връх Кутело (на северозапад) и Хвойнати връх (на югоизток). С тези два върха го свързват седловините Премката (2610 м) на север и Кабата (2535 м) на юг.
До 1942 г. върхът се нарича Елтепе. Сега това име носи малкият заслон в Големия казан под върха.
Гледан от Банско Вихрен прилича на пресечена пирамида, а от юг — на четиристенна пирамида. За този връх е характерно, че изглежда по много различен начин от различните посоки. Скалите, които изграждат Вихрен, са мрамори, които не задържат вода, поради което в целия район на върха няма реки и езера.
Най-близките езера са Влахините на югозапад. Растителността по склоновете на Вихрен е бедна — трева и лишеи, докато животинският свят е по-богат — има птици, дребни гризачи, но най-вече диви кози, които обитават Казаните в подножието на върха. Цветето еделвайс се среща в изобилие по скалния ръб Джамджиеви скали.
От страната на хижа Вихрен върхът представлява стръмен купол, по който се качва основната пътека, известна като "Царската пътека". Тя стига до Кабата и оттам атакува самата пирамида. От страната на Казаните се издига отвесна стена, висока до 300 м, по която има изградени няколко алпинистки маршрута. В подножието ѝ има вечен сняг — малък ледник с размери 90 на 40 м.
Тази стена е изкачена за пръв път през 1934 г. от германските алпинисти В. Мозел и Ф. Ауер, а в зимно време през 1949 г. от Ал. Белковски и Вл. Лободин. От страната на Кутело и Премката Вихрен представлява остър купол, по който върви трудна и изсечена в скалите пътека, но това е най-лесното от психологическа гледна точка изкачване. Има и трети начин за изкачване на върха, който обаче се препоръчва само за туристи с опит в катеренето. Става дума за маршрута по ръба Джамджиеви скали, който отделя Казаните от долината на хижа Вихрен.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
