 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
!!! Секцията се конструира !!!
| 13. гр.Видин (Бабини-Видини кули и Музей ''Конака'') |
Баба Вида или Бабини-Видини кули е средновековна крепост във Видин.
Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда. Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.
Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).
Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.
Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда. Крепостта е служела за защита на местния владетел и на целия град Видин през почти цялото Средновековие. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.
Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).
Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор.
Музей "Конака" е централната част на Регионалния исторически музей във Видин.
Създаден е като археологическо дружество през 1910 г. Според устава му неговата цел е „да се издирват, съхраняват и изучават паметниците на миналото, които ще се пазят в музей, който се устройва в град Видин“. Дружеството развива активна дейност, но войните от 1912 до 1918 г. нарушават ритъма на неговата работа.
На 1 март 1925 г. дружеството възобновява своята дейност под името “Бонония”. През 1932 г. музеят вече притежава своя собствена сграда - бившата турска поща, в която е уредена експозиция. В нея са застъпени праистория, палеонтология, археология и етнография. Нумизматичната сбирка тогава наброява 2500 монети, толкова са и изложените български шевици. Особено силно впечатление прави археологическата карта на Видинския край с всички известни обекти - църкви, римски пътища, антични и средновековни селища.
От 1948 г. музеят минава на подчинение на Окръжния народен съвет във Видин. През 1954 г. се преименува на Народен общ музей с историческа насоченост. За дейността му е предоставена старата сграда на общината - „Конака“, обявена за паметник на културата.
Днес музейният комплекс включва административна сграда и 3 исторически обекта - средновековната крепост Баба Вида, Музей „Конака“ и Кръстатата казарма. В последните 2 сгради са поместени експозициите „Археология“, „История на България 15-19 век“ и „Етнография“, замъкът разполага със своя музейна сбирка.
За повече информация :
Община Видин
Създаден е като археологическо дружество през 1910 г. Според устава му неговата цел е „да се издирват, съхраняват и изучават паметниците на миналото, които ще се пазят в музей, който се устройва в град Видин“. Дружеството развива активна дейност, но войните от 1912 до 1918 г. нарушават ритъма на неговата работа.
На 1 март 1925 г. дружеството възобновява своята дейност под името “Бонония”. През 1932 г. музеят вече притежава своя собствена сграда - бившата турска поща, в която е уредена експозиция. В нея са застъпени праистория, палеонтология, археология и етнография. Нумизматичната сбирка тогава наброява 2500 монети, толкова са и изложените български шевици. Особено силно впечатление прави археологическата карта на Видинския край с всички известни обекти - църкви, римски пътища, антични и средновековни селища.
От 1948 г. музеят минава на подчинение на Окръжния народен съвет във Видин. През 1954 г. се преименува на Народен общ музей с историческа насоченост. За дейността му е предоставена старата сграда на общината - „Конака“, обявена за паметник на културата.
Днес музейният комплекс включва административна сграда и 3 исторически обекта - средновековната крепост Баба Вида, Музей „Конака“ и Кръстатата казарма. В последните 2 сгради са поместени експозициите „Археология“, „История на България 15-19 век“ и „Етнография“, замъкът разполага със своя музейна сбирка.
За повече информация :
Община Видин
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
