Септември 2023

Китното селце е разположено на два стръмни хълма и от двете страни на малка безименна река, която не пресъхва през цялата година и е приток на р. Медовска. Реката разделя селото на две почти равни части и се образува от две по-малки рекички - Радов дол и Корийска река, които се вливат в една в северната част на селото.

През турското робство селото се е казвало Колачево, защото разположението на хълмовете около селото наподобявали човешко ухо (на турски "кулак") и е имало много дъбове (на турски "ач").

Църквата е построена със средства на местните жители преди средата на 18 век. В момента олтарът и е полусрутен и се нуждае от ремонт, но като цяло е в много добро състояние. Търсят се средства за възстановяването и - справка в Кметството на селото - ++359 4137
През 1948 год. селото е преименувано на името на убития на 20.01.1944 год. партизанин Кольо Маринов Илиев.
В местността Солени долчини, намираща се на около 2 км южно от селото,се намират локвички с омаслена солна вода, която и до сега не е изследвана и анализирана. Към момента все още не е установен нейният произход.
По увразите, започващи от покрайнините в северната част на селото може да се проследят част от пропадналите галерии на златодобивната мина, разработена и работила преди хилядолетия.

На около 1,5 км на запад в околностите на селото, в местността Излата са се намирали едни от най-големите римски казарми и затвори.

Интерес за селото представлява и запазеният периметър на златните руди. Около 1921-1922 год. иманяр от с. Голям дол започнал да търси злато из селските рекички и намерил зрънца самородно (речно или водно) злато. Въз основа на това той основал компания от 18 души акционери, която запазила периметър от 1200 дка земя в северозападния край на селото и околностите му. Под ръководството на тази компания били разчистени входовете на златодобивна мина, експлоатирана в далечното минало. Според руски геолог, работил за тази компания, златото в някои пластове в мината се намирало в съотношение 16 грама на един тон пясък (Ест. и Г. VI., кн. 4 и 5, 1922 г., стр. 213-214). На около 50 метра западно от река Раков дол, в северозападния край на селото се намират случайно открити входове на мината. До втората половина на 18 век за тяхното съществуване не се е знаело от местните жители. Около 1860 год. в двора на дядо Бано пропаднал бивол в срутилият се подземен входник към проходите на мината. Като вадили бивола се открили самите галерии. Все още не е открит истинския вход към самите галерии. Изследвания са водени от инж. геолог Колачевски, инж. Бистран, немските инж. геолози Нойман и Якобински, както иот английския инж. Шестан. Според твърдението им при съвременните технологии към 1922 год. е могло да се добият от тази мина няколко тона злато. Според тях мината е много стара, като твърдят, че се е разработвала от роби през римско време. Те предполагат, че в нея са работили много преди това и траки от рударското племе Беси. Този озвод са направили въз основа на откритите две старинни бронзови монети, намерени в подземните тунели на мината. За тях е установено, че са от времето на римския император Каракала, сечени в гр. Сердика между 197 и 218 год. след н.е. Едната от тези монети, на която са били изобразени три голи женски фигури, представлявала голяма рядкост, защото бил известен само един екземпляр от нея, съхранявана в Берлинския музей (сп. "Учителски преглед", XXI, изд. 1922 год., стр. 461-466). В стари турски архиви са открити записи, че през ранно турско робство, българи от Македония са ходили в с. Колачево и добивали самородно злато чрез плавене на златоносен пясък.

За контакти :
Кметство: 04137/2221