Юни 2023

След като почетат домакинете всички заедно излизат на селския площад, където под музикалното озвучение започват да се вият кръшни хора.

Църковен събор : 9 Октомври - организира се в района на черквата също с музикално озвучение, много радост и веселие.

Сурова : 14 Януари
Гордост за селото е и сурвакарската група към читалището, която всяка година на 14 януари/Васильов ден и нова година по стар стил/, представя обичая "сурова". Сурова е част от зимните обичаи с маски, които се изпълняват през "мръсните дни" - от коледа до Иванов ден.

Село Банище е разположено в живописна котловина в Западна България, на 70 км. от гр. София , 40 км.северозападно от гр. Перник и 24 км. западно от гр. Брезник. Над селото, в подножието на връх Копран има четири карстови извора, от които води началото си р. Светля, приток на р. Струма.

Една легенда разказва за зараждането на селото и историята на първия му заселник. В средата на XVI в. с. Синдел - Провадийско, било нападнато от турци и едно българско семейство било избито. Живо останало само едно момченце Банко. В същото време турски паша обикалял по тези земи и чул случилото се. Пашата нямал деца, взел Банко и го отгледал като свои син. Минали години. Момчето пораснало и решило да се задоми.

Пашата дал съгласието си и Банко се оженил за една хубава българска девойка. След сватбата пашата довел младото семейство в днешните земи на селото. Дал на Банко тапии за притежание на земя и право да носи оръжие. По-късно там се заселват и други семейства и селището се разраснало. Банко го нарекъл Синдел на името на родното си село, но след години хората го нарекли Банково село. Турците които минавали през клисурата го наричали Баниш, което впоследствие се трансформирало в Банишор, а по-късно и в Банище.

Към края на XVI в. в близост до селото бил построен голям манастир. По време на турското робство манастирът бил ограбен и разрушен до основи, а калугерите избити. По-късно върху основите на опожарената манастирска църква била издигната паянтова църква, която с течение на времето рухнала. През 1870 г. на същото място населението изгражда нова, трета църква, която съществува и до днес. Църквата е с вътрешни и външни стенописи. За съжаление имената на зографите не са изписани никъде. Знае се само, че този, който е изписал църквата, е от гр. Дебър, а този, който е изработил олтара, е от село Егълница, Радомирско.

За контакти :
тел.: 07751 / 3820