15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

В центъра на селото се намира паметник на подполковник Борис Дрангов.

Храм "Свети Георги Победоносец".

По пътя за с. Златосел има хубава полянка край малко водопадче на реката.

На 26 май 1917 г. загива от френски снаряд бележитият военачалник подполковник Борис Дрангов, командир на 9-и пехотен Пловдивски полк.

През Балканската война (1912-1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия. При овладяването на Селиолу лично предвожда една от дружините в атака. За проявения героизъм е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава със сърбите при връх Бубляк.

Една година след завършване на Балканските войни във Военния клуб се събира висшето офицерство, за да отбележи героичните битки. И тъй като повечето от присъстващите се надпреварват да възхваляват цар Фердинанд, главния виновник за националната катастрофа, майор Дрангов не издържа и се провиква към царя: „Не вам, и не нам се дължат славните ни победи, а на храбрия български войник.” Злопаметният Фердинанд никога не му прощава това унижение.

На 19 февруари 1915 г. е произведен в чин подполковник. На 2 септември 1915 г. се сформира 11-а пехотна дивизия - наследник на Македоно-одринското опълчение. В състава на дивизията влизат 1 артилерийски и 6 пехотни полка, като подполковник Дрангов е назначен за командир на 5-и македонски полк.

През Първата световна война (1915-1918) като командир на полк, съставен почти изцяло от необучени българи от Македония, Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при Калиманци, Кочани и Щип. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото командване е превзето село Градец.

На 18 март 1917 г. поема командването на 9-и пехотен пловдивски полк от 2-а пехотна дивизия, отбраняващ участъка от кота 1050 до завоя на река Черна в Македония. И тук изповядва кредото: Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан! Полага изключителни грижи за войниците си. В техните очи той е кумир: „Има Дрангов – има хляб.”

На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел подполковник Дрангов е тежко ранен от снаряд, докато изправен в цял ръст обикаля из окопите, траншеите и блиндажите. Вечерта умира от раните си. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище Бутел в гроба на брат му Тома Дрангов. На неговото място в църквата „Св. Димитър” е погребан монахът Доситей, заслужил пред македонската църква.

Славата на Дрангов като изключително човечен командир преминава и от другата страна на фронтовата линия. Само няколко дни след гибелта му са намерени забодени върху телените заграждения съболезнователни писма от френски офицери.

В негова чест кота 1050 е преименувана на „Подполковник Дрангов“. На 20 юли 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.