04.06.2023 г. - 04.06.2023 г.

Близо до селището са разположени две отделни негови махали - Борското и Смиловци. През селото тече р.Гъбенска, която е десен приток на река Росица.

През българското Възраждане в селото кипи усилена просветна, културна и революционна дейност. В периода 1800-1810 г. е построена църквата "Успение Богородично", която е една от най-старите църкви, запазили се и до днес в Габровска област.

По това време основната част от поминъка на населението са били земеделието и скотовъдството, за което свидетелстват много турски документи от онова време. От османския документ “тефтер” за данъка десятък върху произведения през периода 1871-72 тютюн разбираме, че гъбенските производители са платили като данък 40 оки тютюн,т.е. за този период в Гъбене били произведени около 400 оки тютюн.

В навечерието на Априлското въстание в селището имало около 1200 сгради, от които 1126 къщи - 120 български и останалите турски. Освен къщи в селото имало много хамбари, плевни, дюкяни, две църкви и др.

По време на Априлското въстание селото възстава и е частично опожарено и разграбено от фанатизираните орди башибозуци. Арестуваните гъбенски опълченци, Колю Стоев, Минчо Ханчев, Смил Ханчев, Симеон Петров и др., били откарани в Севлиево на 9 и 10 май 1876 г. По данни от книжата на Кралското външно министерство във Виена от 1878 г. в селото били опожарени 79 къщи, 2 дюкяна, 2 църкви и др.

Били убити 18 мъже, 2 жени и неизвестен брой деца. От посочените 20 жертви днес е известен само Руси Ганчев, загинал между селата Драгиевци и Яворец. Били ограбени 270 къщи, 442 семейства, 2552 лица. Голяма част от добитъка на населението бил загубен - 339 говеда и коне, 1546 овце и кози и др.

Било разграбено голямо количество зърнени храни и други земеделски култури. След жестокото потушаване на въстанието в Гъбене бил открит пункт за раздаване на помощи на пострадалото население, създаден от чуждестранни мисионери.

След Освобождението основният поминък на гъбенци остават земеделието и скотовъдството, но има и занаятчии, хора на общетвени длъжности и др. По късно много млади хора заминават за Габрово, където в началото на 20 век се строят много нови фабрики. Но урбанизацията не засяга така силно селото, както в периода след 9 септември 1944 г.

Насилственото одържавяване на земя и добитък, безработицата, ниското заплащане и други фактори, както и процесът на стопанско възстановяване и създаването на нови предприятия в градовете кара мнозина гъбенци да потърсят работа там. В края на 40-те години в селото е построено новото училище "Паисий Хилендарски", което преди закриването си през 1996 г. приема деца от селата Гъбене, Дебел дял, Музга и Камещица, от махалите Борското и Смиловци.

През 70-те години на 20 век е построена новата сграда на общината, намираща се на централния площад на Гъбене. Днес в нея се помещават кметската канцелария и пощата на селото.

За контакти: КМЕТ 06712/2210