Октомври 2023

Селото се намира на 38 km северозападно от град Плевен, по долното течение на река Искър, на левия ѝ бряг.

За средновековната история на Ставерци има откъслечни сведения, най-ранните от които датират от 1548 г. През турското робство населението е било в по-голямата си част турско.

За името на селото съществуват няколко хипотези. Според една от тях името „Ставерци“ е производно от гръцката дума σταυρός (stauros) — кръст, тъй като се е намирало на кръстопът между селищата Плевен-Оряхово и Кнежа-Байкал.

Друга хипотеза предполага, че името „Ставерци“ произлиза от „староверци“, като впоследствие една от сричките е била редуцирана. Сегашното население са потомци на преселници от Врачанско (доста от с. Кунино), Влашко, Македония и малка част са потомци на старото коренно население.

За тази пъстрота от поселенци говори и колоритният ставерски диалект, доста труден за разбиране и усвояване от българите на изток от ятовата граница.

Църквата „Св. Параскева“ е паметник на културата. Построяването на храма става през турско време. Дават му име „Св. Параскева“, на светицата, която да бъде образец на всички девици в селото.

Ето накратко историята и:
През 1858 г. първенците на селото, начело с Иван Панов, Пано Йотов, Марин Сурджията и др., направили прошение молба чрез Оряховската кааза до Султан Абдул Азис в Цариград, да им разреши да си построят храм в селото. Разрешението било дадено още същата година. Издаден бил ферман, подписан от самия султан и скрепен с неговия печат /тугра/, написан бил на арабско писмо.

Изграждането на храма започнало още през турско време — през 1859 година и продължило до 1868 г. По своята архитектура храмът е кръстообразен, състои се от притвор, средна част и олтар. Дължината му е 18 аршина, 12 аршина и височина — 6 аршина. Камбанарията е пристроена през 1903 година. Вероятно идеята за построяването на храма е дал епископ Доротей Врачански, а осветен бил готовият храм от епископ Паисий.

Когато минавали през селото, те кръщавали новородени деца на свое име. Затова в Ставерци има Доротей Чорбаджийски и Паисий Копчовски и др. На входната западна врата на горния праг на камъка са издялали надпис: „Сей храм построи се в 1868 г. «Св. Параскева» от мала и велика чада на с. Ставерци“.

Южната входна врата е украсена с гравирани в камъка орнаменти — лоза и два бели библейски гълъба, а на южния прозорец са се подписали със славянски букви тримата майстори: Вуто, Герго и Братан. Главен майстор на храма бил Кръстьо Правчанина.

За Сбора - Сред ставерчани и жителите на околните села е известен като „Ставерския сбор“. По традиция всеки може, без да е канен предварително, да отиде на гости на свои роднини и приятели, където бива богато гощаван с традиционни за случая ястия, като агнешка чорба, пълнени (тъпкани) чушки, пържени кюфтета и др. произведения на местното кулинарно изкуство, както и с ракия и вино собствено производство. Отказ от страна на госта не се приема и може сериозно да обиди гостоприемството на домакина.

За контакти : Кметство : Тел. 0879125020, 0879125018, 0879125021
staverci_kmet@mbox.digsys.bg