 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
 |
Ритуално замесване на Богородични пити, с. Драговищица |
ежегодно събитие |
с.Драговищица,Община Кюстендил,Област Кюстендил
Вашата оценка
4
от 1 глас
|
15.08.2023 г. - 15.08.2023 г. |
Потънало в зеленина и леност в средата на лятото, кюстендилското село Драговищица оживява само няколко дни преди Голяма Богородица.
Причината за суетенето по дворовете и скърцането на бабините скринове, останали по хубавите къщи в селото, е възраждането на един от забравените обичаи на българския дом - месенето на традиционните богородични пити - Панагия, което поредна година се прави с помощта на община Кюстендил.
Панагия се казват медальоните с богородични изображения, които църковните първенци носят, на Панагия са наречени църкви, крепостни стени, дори градове.
На празника Панагия - въздигане на хляба, се събират отделните смислови фрагменти на това понятие и се подреждат в тематичен празничен и художествен пъзел, всеки от които носи името Панагия.
Изложбата от обредни хлябове в църквата на Богородица е Панагия; питите изразяват Панагия, защото върху тях жените от тесто правят украса, свързана с ежедневието им, музиката е за Панагия, обредът е посветен на Панагия, а оттам и на Богородицата майка.
Няма по-вкусен хляб или баница от тези, изпечени в подница, едно време майките ни един ден в седмицата месеха хляб и го печаха под връшник. След това цяла седмица ядяхме от него, разказват жените от селото.
Всяка част от ритуала има своето символично значение. Първо младите момичета, които месят хлябовете, трябва да имат живи родители, разказва Катя Йосифова. За месенето се използва нов месал и чиста бохча, в която се увива готовата питка. Специално за Богородичните пити от кладенеца се носи чиста “мълчана” вода. Живителната течност се налива сутрин рано, преди изгрев слънце, и в пълно мълчание се донася в къщата, като по време на замесването също не се говори.
Готовата пита се вади от подницата, увива се в месал и на Богородица се носи в църквата заедно с китка цвете от най-младата жена в семейството, за да бъде осветена.
Първата хапка от нея се оставя в църквата на Богородица, а останалото се раздава на близки и приятели за здраве, добруване и берекет през годината с благодарност към Божията майка, символ на жената.
Момите трябва да са с бяла кърпа на главите, облечени с бяла риза и замесват прясна пита само с вода и сол, без яйца и мляко. Питата има задължително кръст и “просфора” - специален църковен символ, поставен на четири места по хляба. Този обичай датира още от древността, но е запазен само тук, в Кюстендилски регион.
Обичаят се корени в това, че култът към Богородица е много силен в Кюстендилско. Този обичай се прави от жени и е типично женски празник, тъй като Богородица е закрилник на жените, на бременните и на майчинството.
За контакти : 0882 88 50 45
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
