Фолклорни фестивали, събори и панаири

Байрям в с.Леска
ежегодно събитие

с.Леска,Община Мадан,Област Смолян

Вашата оценка
3 от 2 гласа
Юли 2023

 
Празниците Курбан Байрям и Рамазан Байрям са двата основни празника на мюсюлманите.
Фолклорни фестивали и събори
Село Леска се намира в планински район, в сърцето на Родопите, на левия бряг по поречието на най-голямата родопска река Арда на около тридесет километра източно от град Смолян по пътя за град Кърджали.

Селото е пръснато на южен слънчев склон, под и над пътя Смолян – Кърджали. Това се потвърждава от народната песен „Пустана Леска порсната, дано на огън изгори”.

Лескоското землище граничи с тези на селата Равнил, Върбина и Лещак. Основатели на селото са три главни рода, произлезли от един единствен. В рода имало трима братя, които се заселили като отшелници със своите стада овце и кози. Впоследствие те се скарали и се отчуждили.

Единият от тях избягал към село Студена. А другите двама братя си разделили днешното село Леска. Единият от двамата си застроил дом в близост до Хана, а другият в близост до Киошкин.

Жителите на селото изповядват исляма и са българомохамедани.

Известни са следните названия на местности в землището на селото:
Заивата – местност където река Арда прави голям завой което наистина прилича на полуостров и именно от там произлиза и името му.
Кукуля – скала с малка купчина във вид на конус местност където река Арда прави голям но обратен завой. И двете местности са разположени на височини, изградени от по-здрави скали, които реката, понеже не е могла да разруши, е заобиколила и така е образувала изключително красива гледка, като образува s–образни завои.
Кутелът – местност непосредствено преди Заивата където реката се врязва в скалата и образува стръмен скат и дълбока урва.
Воденцата – в тази местност имаше воденица която работеше до 1973 година, но в момента е изоставена и полусрутена.
Дърщите - в тази местност е имало дърщи и е съседно на Воденцата.
Станевско – ниви и ливади собственост на Станевския род, който се е изселил в Северна България през 1968 година една част са във Велико Търново други в село Сливо поле.
Каракашево - ниви и ливади собственост на Каракашевия род които се е изселил в махала Гарабина.
Шошвото - ниви и ливади собственост на Шошевия род.
Гробието – ниви, ливади и борова гора които са в съседство с най–старите гробища на селото.
Ханът – ниви, ливади и борова гора където навремето е имало хан за почивка и нощувка на керванджиите.
Кьошкет – местност със борова гора където в миналото е имало постройка покрита с каменни плочи и чешма на път за почивка и подслон на пътниците.
Пожара – гора някога изгоряла и след това мястото е превърнато в ниви и ливади.
Авлийката – стръмно място оградено със сух каменен зид.
Селище – ниви и ливади в началото на дерето което разделя горната от средната махала.
Обилугът – малка градинка заградена с плет от всички страни и напоявана от местен извор.
Врисе – местен извор, изграден с камъни и каменни плочи със сводест покрив и врата, водата на които се ползвала предимно за пиене.
Гарамадата – местност където стара къща се е срутила и е образувала грамада (купчина) от камъни, впоследствие разчистена и превърната в нива.
Равнището – сравнително равна и голяма местност предимно ниви и ливади където има и дъбова гора която е в горния и долния край. От разположението на гората носи и своите имена долния и горния баир. Горния баир е изсечен и превърнат в ниви и ливади но си е запазил името.
Раздол – дълбок дол, в горната част на които е разположена махала Кориите.
Старана колиба – ливади където най – вероятно някога в миналото е имало някаква постройка.
Водиците – борова гора в района където има множество изворчета на вода, които част от тях са вече пресъхнали.
Даскальовото – ниви и ливади които са били собственост или са били обработвани от дългогодишен учител в селото.
Кокор – стръмен склон с борова гора където има изградена чешма на пътя Смолян – Кърджали.

Топонимична картина на село Леска доказва ясно и неоспоримо българската езиковата принадлежност на местните имена.

Топонимията в българомохамедански селища е категорично и недвусмислено доказателство за българския произход на насилствено помохамеданчените родопчани.

Автор на тази статия е Красимир Апостолов октомври 2005 година.

За контакти :
Кметство: Телефон: 0895 46 66 07; Телефон: 03035 / 22-71

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания