![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

''Празник на Дунав'' в с.Попина |
ежегодно събитие |
с.Попина,Община Ситово,Област Силистра
Вашата оценка
Всяко лято, обикновено в първата десетдневка на август, се провежда ''Празник на Дунав'' на брега на реката. Типични традиционни игри, запазени от миналото, са преплуването на Дунав, хващане на прасенце, ходене по намазана с грес дървена греда над водата.

За името на село Попина има две предположения. Една част от възрастното население твърдят, че през Възраждането Попина са излезли много попове, отличаващи се с начетоността и уменията си да проповядват християнската религия.

Те отивали да вършат това и в близките и далечни околни села. По този повод селището било наречено попското селище, а от там – Попина.
Други твърдят, че далеч преди Възраждането в селото имало свещеник, отличаващ се с хуманността, свободолюбието си и безграничната си ненавист към турските завоеватели и гръцкото фанариотство. В защита на невинното българско население свещеникът бил посечен от турците, а селото наречено попско село - Поп Кьой.
Калето в онова далечно минало съществувала гостилница Popina в която подкрепяли силите си пътуващите между две големи дунавски крепости – Дуросторум (Силистра) и Трансмариска (Тутракан). Около гостилницата възникнало селище, което постепенно нараснало.
Затова може би днес местността в непосредствена близост на изток от “Калето” се нарича “Градище”, както го наричали славяните след идването си в попинските земи. Вероятно те запазили наименованието Попина.
Днешното население на селището се смята за коренно население, останало още от Второто Българско царство. Населението спада към гребенско – елийското.
Гребенците носят наименованието си от гребена на младоженката (женска шапка, която е направена като гребен на петел и се носи от младата булка до 10 години – докато добие 3-4 деца) Гребенът се казва още и “скуфия”.
Попина се сочи като чисто българско село. Гребенци са известни като консервативни пазители на всички стари особености. През 19 в. в Попина се заселват малък брой българи от Търновско, Дряновско, Еленско, Сопотско и др. места. Тия родове били наречени балканджии и горненци. След Румънската колонизация в селото се заселват около 40 семейства от Алмали.
Църква “Св.Георги Победоносец”
Народно Читалище "Никола Йонков Вапцаров” село Попина. Към Читалището действа самодеен състав – женска певческа група и е изградена музейна експозиция.
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.