 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Годишнина от преминаване на четата на Панайот Хитов през Тетевенския балкан в с. Дивчовото |
ежегодно събитие |
с.Дивчовото,община Тетевен,област Ловеч
Вашата оценка
3.3
от 6 гласа
|
Август 2023 |
Панайот Иванов Хитов е български хайдутин, националреволюционер и четнически войвода. Честването се провежда през втората сьбота на м.Август.
Красота.
Панайот Иванов Хи...
Войводата Панайот...
Войводата Панайот...
В с.Дивчовото има паметник на Панайот Хитов и е маркиран пътя на Бенковски,по който всяка година на 24-25 май преминават туристически групи от цяла България за да участват на 25 май в местността Костина край с. Рибарица за честванията на годишнините от гибелта на Георги Бенковски. По този маршрут преминават и много чуждестранни групи.
В периода 1864-1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с Георги Раковски. През 1864 година събира четници сред българите в Крагуевац и Белград и се прехвърля в Берковско и Пиротско.
Според плана на Раковски, изложен в "Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето", Хитов е определен за главен български войвода.
След смъртта на Раковски на 28 април 1867 г. Хитов преминава на българска земя с чета от около 30 души при Тутракан. Знаменосец на четата е Васил Левски. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.
След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Той става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 - 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води кореспонденция и без да се вслушва в съветите на Апостола през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.
След смъртта на Левски Хитов играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград.
През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание. Според плана Хитов е трябвало да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда и чета по време на Априлското въстание.
През Сръбско-турската война Панайот Хитов е войвода на чета.
През юли 1876 година главнокомандващия на Моравската войска генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците командвани от Панайот Хитов извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска.
За това свидетелстват множеството писма между него и сръбските войсководци, като Йевта Йованович - командирът на 2-ри батальон, подполковник Малиновски - комендант на позицията при Св. Стефан и др.
Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен.
Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора. Умира на 22 март 1918 г.
Село Дивчовото се намира в Централна Стара планина в Тетевенски Балкан, началото на Национален парк Централен Балкан и резерват Боатин.
По времето преди 1878 г.през селото са минали четниците на Панайот Хитов и групата на Георги Бенковски преди да се установят в местността Костина в с. Рибарица, където на Бенковски е направена турска засада и е убит.
За контакти:
Кметство: Служебен телефон: GSM +359879688527
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
