Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Нестинарски танци на ''Св.Илия'' в с.Кости |
ежегодно събитие |
с.Кости,Община Царево,Област Бургас
Вашата оценка
4.1
от 9 гласа
Традиционен панаир в с.Кости на Деня на ''Св.Илия'' в Кости (около 2 август - в почивните дни). Нестинарството (на гръцки: Αναστενάρια) е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава (въглени).
Всяка година през лятото в селото се провежда панаир. На него се играят задължителните и характерните за селото /както и за Бродилово/ нестинарски танци, запазени от дълбока древност.
За традиционния панаир в селото обикновено идват около 2000 гости от региона, сред тях и гости от Гърция. Местните празници продължават да са в основата на културния обмен между двете общини Царево и Мелики.
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил).
Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция.
Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
Има различни възгледи за семантиката на името αναστενάρια, анастенария (на гръцки) или „нестинарство“ (на български).
Според някои, името идва от гръцката дума "анастенагмос" - въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - огън.
Възможно е да произлиза и от ανασταίνω (анастено) - възкръсване, свидетелстващ за ранно-християнски обичай, свързан с Благодатния огън, за който се смята, че има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи.
По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
Село Кости се намира недалеч от границата на България с Турция, в Странджа планина, на 25 км. южно от Царево. Покрай него протича река Велека. През него е минавал старият път от Малко Търново за Василико (днес Царево) и за Ахтопол. Все още може да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители.
Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.
Fire Dancing
За контакти :
НЧ "Васил Левски -1925 г."; Тел.: 05506910/ 0987700019;
E-mail: atanaska.kosti@abv.bg
Кметство: тел. 0590/ 6 9310; 0590 69210
За традиционния панаир в селото обикновено идват около 2000 гости от региона, сред тях и гости от Гърция. Местните празници продължават да са в основата на културния обмен между двете общини Царево и Мелики.
Според традицията нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил).
Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а друга част остават в Турция.
Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 1920-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи.
Има различни възгледи за семантиката на името αναστενάρια, анастенария (на гръцки) или „нестинарство“ (на български).
Според някои, името идва от гръцката дума "анастенагмос" - въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - огън.
Възможно е да произлиза и от ανασταίνω (анастено) - възкръсване, свидетелстващ за ранно-християнски обичай, свързан с Благодатния огън, за който се смята, че има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.
В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа. В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи.
По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.
Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с “подвижна керемида”.
Fire Dancing
За контакти :
НЧ "Васил Левски -1925 г."; Тел.: 05506910/ 0987700019;
E-mail: atanaska.kosti@abv.bg
Кметство: тел. 0590/ 6 9310; 0590 69210
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.