![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
![](../img/px.gif)
![]() |
Храмов празник и Събор край манастира ''Св. Марина'' с.Каран Върбовка |
ежегодно събитие |
с.Каран Върбовка, Община Две могили, Област Русе
Вашата оценка
4.4
от 9 гласа
Всяка година, когато се чества денят на ''Св. Марина'', тук се провежда голям събор. Празникът се почита от хората в четирите съседни села - Каран Върбовка, Помен, Баниска и Могилино.
![Фолклорни фестивали и събори](https://sabori.bg/images/religia_kartinki/sv_m6.jpg)
Те идват пеша с целите си семейства, за да запалят свещичка и да отпият от лечебната вода.
![Фолклорни фестивали и събори](https://sabori.bg/images/religia_kartinki/sv_m4.jpg)
На място пристигат и християни от цяла България - тези, които вече са се излекували, и тези, които вярват, че ще се спасят от болестта си.
![Фолклорни фестивали и събори](https://sabori.bg/images/religia_kartinki/sv_m95.jpg)
Mанастирът “Св. Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска.
След падането на българското царство под турско владичество, от страна на турците започнали страшни гонения, издевателства и нетърпими насилия над монасите. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, и постепенно изчезнал от съзнанието на народната памет, но името на св. Марина останало трайно в съзнанието на народа.
![Фолклорни фестивали и събори](https://sabori.bg/images/sela5/k_v1.jpg)
Недалеч от разрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства.
Тази църква, построена в чест и прослава на св. великомъченица Марина била подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамен “Кратка история на манастира “Св. Марина”, в която той пише, че като постъпил в манастира, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та.
Преданието гласи, че в един горещ, безоблачен, юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи, детето се пробудило и тръгнало да търси баща си.
Тичайки то стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало.
Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода?
Отговорил стар свещеник, че е слушал от старите свещеници и старци, че на въпросното място се е славило името на св. великомъченица Марина, и че там е нейната “АГИАЗМА” /извор със светена лековита вода/. Денят е 17 юли, в който ден православните християни тачат нейната светла памет.
![Фолклорни фестивали и събори](https://sabori.bg/images/religia_kartinki/sv_m94.jpg)
За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с АГИАЗМАТА, од клетва /поръчение/, като идват там болни, да има място за настаняване. Чудото се разнесло не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др. От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя.
Не пресеква притокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи.
![Фолклорни фестивали и събори](https://sabori.bg/images/religia_kartinki/sv_m93.jpg)
За контакти :
Телефони за контакт : 081461/293
Кметство: 081461/253; 239
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.