 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
 |
Храмов празник и Събор край манастира ''Св. Марина'' с.Каран Върбовка |
ежегодно събитие |
с.Каран Върбовка, Община Две могили, Област Русе
Вашата оценка
4.4
от 9 гласа
|
17.07.2023 г. - 17.07.2023 г. |
Всяка година, когато се чества денят на ''Св. Марина'', тук се провежда голям събор. Празникът се почита от хората в четирите съседни села - Каран Върбовка, Помен, Баниска и Могилино.
Mанастирът ''Св. ...
Mанастир ''Св. Ма...
Легендата гласи, ...
Те идват пеша с целите си семейства, за да запалят свещичка и да отпият от лечебната вода.
На място пристигат и християни от цяла България - тези, които вече са се излекували, и тези, които вярват, че ще се спасят от болестта си.
Mанастирът “Св. Марина” се намира край село Каран Върбовка, община Две могили, област Русенска.
След падането на българското царство под турско владичество, от страна на турците започнали страшни гонения, издевателства и нетърпими насилия над монасите. Манастирът бил опожарен и изравнен със земята, както и други свидни български светини, и постепенно изчезнал от съзнанието на народната памет, но името на св. Марина останало трайно в съзнанието на народа.
Недалеч от разрушения манастир била построена църква – там, където е извирала водата с лечебни свойства.
Тази църква, построена в чест и прослава на св. великомъченица Марина била подновена и съществува и до днес, научаваме от книжката на архимандрит Вениамен “Кратка история на манастира “Св. Марина”, в която той пише, че като постъпил в манастира, над входната западна врата на църквата била написана годината 1890-та.
Преданието гласи, че в един горещ, безоблачен, юлски ден, по време на жътва, собственикът на нивата – турчин, оставил сляпото си дванадесетгодишно момченце да спи в единия край на нивата, а той отишъл да работи, детето се пробудило и тръгнало да търси баща си.
Тичайки то стъпило във вода. Пило от водата и след като умило лицето си прогледнало.
Радостно, изненадано и уплашено, то тичало към баща си, а той като се уверил, че чедото му наистина вижда, много се зарадвал. Без да се бави го грабнал и изтичал до близкото селище да сподели радостта си и да попита жителите му какъв християнски празник честват и кой е светецът, който прави чудеса с тази вода?
Отговорил стар свещеник, че е слушал от старите свещеници и старци, че на въпросното място се е славило името на св. великомъченица Марина, и че там е нейната “АГИАЗМА” /извор със светена лековита вода/. Денят е 17 юли, в който ден православните християни тачат нейната светла памет.
За благодарност към св. Марина, друговерецът подарил нивата с АГИАЗМАТА, од клетва /поръчение/, като идват там болни, да има място за настаняване. Чудото се разнесло не само в България, но и в Молдовлахия, Сърбия и др. От тогава и до днес паметта на св. Марина се тачи и не се забравя.
Не пресеква притокът от вярващи, които през всички времена на възход и падения, на робство и свобода, с гореща вяра търсят и получават изцеления от различни болести и недъзи.
За контакти :
Телефони за контакт : 081461/293
Кметство: 081461/253; 239
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
