Фолклорни фестивали, събори и панаири

Огнени буркани с мед на ''Св.Харалампий'' в гр.Благоевград
ежегодно събитие

гр.Благоевград,община Благоевград,област Благоевград

Вашата оценка
4.9 от 15 гласа
09.02.2019 г. -
10.02.2019 г.


 
Хиляди буркана с мед и горящи свещи се нареждат във формата на Светия кръст в почит на ''Св. Харалампий''. Ритуалът е уникален и се прави само в благоевградския храм “Въведение Богородично”. Когато празникът се пада в събота и съвпада със Задушница, тогава се чества в петък.
Фолклорни фестивали и събори
С ритуала местните вярващи почитат Деня на пчеларя, покровителстван от светеца. Поверието гласи, че огненият меден кръст носи здраве и добра реколта на пчеларите.
Фолклорни фестивали и събори
Според обичая всеки производител донася мед, а след тайнствения ритуал от него се хапва всяка сутрин до края на годината. Смята се, че осветеният мед е лечебен и има магическа сила.
Фолклорни фестивали и събори
Бурканчета с мед, украсени с горящи свещички, изобразяващи Светия кръст оформиха уникален огнен кръст в благоевградската църква „Въведение Богородично”. Бурканите с мед и прикрепените към тях свещи пламнаха ритулно.
Фолклорни фестивали и събори
Това може да се види само в благоевградската църква, само в деня на Св. Харалампий, когато православието чества и Деня на пчеларя.

Стотици хора се стекоха в енорийския дом, за да участват в уникалния ритуал. „Всяка година нося мед за здраве и другата пак ще донеса”, казава една жени.
Фолклорни фестивали и събори
“Всеки един, донесъл мед, пристъпва с вяра, че чудото на природата ще помогне на него и близките му и ще донесе здраве”.

Медът отдавна е доказал своите лечебни качества. Той е едно от основните лечебни средства в народната медицина. Затова на този ден медът се освещава и част от него се пази като лек срещу шарка и други болести през цялата година.

Тъй като Св. Харалампий е открил чудодейните свойства на меда, това е празникът, посветен на пчеларите, а Свети Харалампий се почита като техен покровител.

Затова на този ден вярващите християни носят мед в храма, който се благославя и освещава. Наричат празника Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден, а в Охридско Пануклин празник. Наставката „-бей” идва от смисъла на Свети Харалампий – бей, господар на чумата.

Светецът преживе бил лечител и затова в народните представи на българите Св. Харалампий е „заповедник” на всички болести и най-вече на чумата.
Фолклорни фестивали и събори
В иконографията обикновено е изобразяван с дълга бяла брада и с ръка, вдигната за благослов.

В исторически план за първи път думата „чума” се споменава по времето на цар Иван Асен ІІ (ХІІІ век). Предполага се, че е донесена от куманските орди. В по-ново време българските летописци описват 2 епидемии през ХVІІІ и 4 през ХІХ век.

Името „чума” било събирателно - народът разбирал всички страшни за онова време болести като шарка, холера, туберколоза.
Фолклорни фестивали и събори
Според библейските текстове всяка болест е Божие наказание за извършени грехове – злодеяния, убийства, кражби, блудства, неспазване на законите. Оттук славянските наименования на болестите означават:
Чума – Божа рана; Едра шарка – Божине; Епилепсия – Божи бич.

В църковната живопис Св. Харалампий се изобразява и по втори начин - заедно с чумата или с дявола, които е оковал във вериги.
Народът си представял чумата като гърбава старица с дълги, рошави коси и костеливи ръце, облечена в дрипи. В ръце носи дете – „чумниче”, увито във вълнен плат. Чумата се родила на Атанасовден и скитала по друмищата и из селата, но Св. Харалампий я заловил и оковал във вериги.

Тя носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса за косене, с които убивала набелязаните хора. Страшната болест може да се яви и като котка, куче, коза и да тропа по таваните. Чумата се криела в чували с вълна - мъжете мушкат с ножове в тях, за да я унищожат.
Фолклорни фестивали и събори
Народът вярва още, че Свети Харалампий държи със синджир всички болести и по своя воля ги праща да вървят по света.

В народните представи, както вече казахме, чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова в миналото оставяли извън населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода. Докато чумата мие косите си и ги сплита, да се залиса, а след като се нахрани и напие - да забрави за какво е била в селото.
Фолклорни фестивали и събори
Друга легенда разказва, че чумата е затворена в шише, Св. Харалампий я хванал и държи вътре. Господ ще пусне чумата, когато хората станат много грешни, за да ги наказва. За предпазване от чумата в миналото още ограждали къщите си с глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете.

Обличали „чумава риза”, която трябва да е изработена от девет жени-вдовици.

Имало обичай жените да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да омилостивят чумата, че да не влиза в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал и бъклица вино.
Фолклорни фестивали и събори
За предпазване от чумата се извършва един специален и много интересен обичай:
- Обредно заораване на селището от двама братя-близнаци с волове-близнаци и рало, направено от дърво-близнак.

Той е уникален, защото изпълнението на тези условия е изключителна рядкост. Според народа на Араланбей се „араландисва" (прекадява) земята и тя вече може да се обработва, но на този ден не се работи на полето.

Адрес: кв. Вароша, 2700 Вароша, Благоевград
Телефон: 073 260 41



Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:

Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: sabori@mail.bg


Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори







Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания