Юни 2023

Светилище „Голямата аязма“ се намира в сърцето на Природен парк „Странджа“ – местността Влахов дол.

То е общото свещено място, към което се отправят с тържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово.

Шествието и ритуалите се извършват в неделята преди 3 юни – деня на Св.Св Константин и Елена.

Тук се събират не само местните хора, но и техните братя – нестинарите от Северна Гърция, изселени от България по време на събитията след Балканската война.

Самите посветени се срещат и си гостуват като част от ритуално посвещение, целящо правилното изпълнение на обредите. Всички свещенодействия са запазени непроменени от хилядолетия.

Голямата Аязма
Начело на всяко шествие са иконите на светците, а поклонниците вървят под съпровода на гайда и тъпан. Поднасят жертвени дарове и извършат ритуала “смиване” с аязменска вода. Вярват, че на този ден тя е най-лековита и че точно в този ден се “отварят” всички аязми в Странджа.

Пристигайки на самото място, хората от всяко село се отправят към своето одърче, поставят иконите на полицата и ги целуват.

Пред тях поднасят даровете – пари, кърпи, обредни хлябове. Всеки налива вода от аязмата. Пълните съдове се подреждат до иконата и в тях се поставя босилек. Водата и босилекът се носят вкъщи “за здраве”. След като жертвеният курбан се раздаде, започват хорá. В миналото нестинарите от с. Кости ги “прихващало” и играели на Голямата аязма, докато тези от с. Българи, ги “прихващало” в селото им. Така играели цяла нощ, а рано призори си тръгвали.

Празникът на селото се отбелязва в деня на ''Св. Илия''. Символ на Граматиково е мраморна плоча, с изобразени на нея ръка с перо (съхранява се в историческия музей в гр. Малко Търново).

Около многолюдното някога село са изградени голям брой параклиси, някои от които оцелели и до днес. Сред най-тачените и посещавани са:
“Св. Илия” – на 2 км южно от селото;
“Св. Георги” – в северозападна посока, в гробището на селото;
“Св. Богородица” – на 5 км южно от селото, в м. Качул;
“Св. Св. Костадин и Елена” – одърче на около 1 км източно от селото, в м. Язмицата.

Църква “Св. 40 Мъченици”
Датира от края на ХVІІІ в., паметник на културата. През 1877 г. тя е опожарена от отстъпващите черкези, след което е построена новата “Свети 40 мъченици”. В нея се е намирала най-голямата сбирка икони от лозенградския иконописец Ставро Михайлов.

Параклис “Св. Троица”
Един от най-интересните в Странджа. Намира се между селата Визица и Граматиково в м. Котвините. Строен е през 1870 година върху входа на естествена пещера. Влизането в нея става по каменни стъпала. На 2-3 метра от началото й има срутено хоризонтално разклонение. В другото разклонение, до чието дъно се стига без проблем по издълбаните каменни стъпала, има останки от битова керамика. От стените на пещерата капе вода, за която се вярва, че е аязма и има лечебни свойства.

Поверието гласи, че всяко влизане в пещерата води до изчистване на греховете. До параклиса “Света Троица” са развалините на по-стара средновековна черквица, а по-настрани от нея се е намирало колибарското селище Котвините.

Само на 60-на метра североизточно от “Св. Троица” расте осемстотин годишен дъб лъжник. До самия параклис е изграден кът за отдих.