 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Обичай ''Вайдудула'' (Пеперуда) в с.Чавдар |
ежегодно събитие |
с.Чавдар,Община Чавдар,Софийска област
Вашата оценка
4.5
от 2 гласа
|
Април 2023 |
Народният обичай “Вайдудула” – “Пеперуда” е молба за дъжд от страна на българското население, отправена към Бога. Той се изпълнява само от жени, които могат да бъдат и млади, и стари.
Обичай ''Вайдудул...
До помощта му народът прибягвал в рамките на месеците април и август, ако тогава не вали достатъчно количество дъжд за посевите.
Винаги Вайдудулата трябва да бъде момиче, което е изстрасък в семейството, т.е. да няма други родени деца подир него.
Символът на това предание е, че ако то е изстрасък, дъждът също да се изстраси като него.
Девойката задължително трябва да бъде момиче, което е девствено, неопетнено. Допуска се и две момичета да участват в обряда, стига да се намери доброволка за целта.
Мястото, където се прави сбирката на момите и жените, които ще участват във “Вайдудулата”, трябва да бъде около вода. Например при една от селските чешми, кладенци или извори.
За пресъздаването на обичая в миналото и сега, е било нужно да се набави един бурен /плевел/, наречен вайдудула, който расте по поречието на реките. С него се никичва момичето, като то трябва да бъде отрупано със зеленина. За главата се поставяло венец, които е от същото влачещо растение, но тук се вплитат и цветя, за да бъде по-красива украската на девойката.
След като се съберат тези, които ще пеят на “Вайдудулата”, момите тръгват по къщите из селото. Задължително било първата, в която влезнат да бъде на хора, при които няма мъртвец през годината и домът им е насочен към изток. И така от къща в къща. Няколко са били достатъчно.
Едните пеели, други отпявали и така по няколко пъти повтаряли песните, които се изпълнявали за този обред. Където влезнели момите, те били дарявани кой с каквото може.
Някои давали брашно със ситото, та да е сита годината, други пък лук, сол, яйца, сирене, ако не е в пости, плодове и зеленчуци... Някои дари ги и гощавали. Всичко това било събирано и слагано в цедилниците, които носели специално със себе си.
Когато дойдело времето, момите да се върнат при чешмата, откъдето тръгнели, гледали коя сред тях е най-млада. Именно тя трябвало да омеси питката с това брашно, дето е събрано от по хората. Допълнително не се добавяло. Само с това, дето е дадено. В изнесените дървени нощови тя замесвала погачата със сол, след което я отнасяла да се пече.
На трапезата се слагало и другото, което са дарили стопаните на къщите, като се приготвял и дивия ошав /от оцет, вода и чеснов лук/. На постлания месал се поставяла вече готовата погача и тя се разчупвала от нейната майсторка.
От своя страна тя раздавала и на околните около нея деца, които нищо че не били с тях при изпълнението на обреда. Преди обаче, участничките в обичая да седнат да обядват, тази която е месила питката трябвало да каже молитва, обръщайки се на изток, да се прекръсти, а понякога дори, наредената храна се прекаждала с кандилце. Чак след това казвала:
“Айде, сега дано Бог ни чуе да завали!”.
Задължително се канел и самият Бог на трапезата. Докато се ядело песни не се пеели. Само, когато са на улицата, повтаряйки ги и отпявайки си. До вечерта винаги завалявало. Може и през нощта да роснело по малко, но чудото се случвало.
Преди да се разотидат всички, се изпълнявала и последната традиция. Търкулвало се ситото, с което е било пресято брашното. Ако то се спре на дъното си, годината няма да е добра и няма да има дъжд. Но ако е наобратно с дъното към небето, годината ще бъде сита и ще вали дъжд.
За повече информация :
Община Чавдар
Читалище ''Надежда 1900''
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
