![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

![]() |
Събор на Илинден в с.Славейно |
ежегодно събитие |
с.Славейно,Община Смолян,Област Смолян
Вашата оценка
4.7
от 3 гласа
Селският събор се провежда обикновено в началото на месец август, по случай Илинденско-Преображенското въстание. Официалните лица поднасят венци и цветя пред гробовете на Пейо и Колю Шишманови и паметника на преображенци на Хайдушки Поляни.


Близо до селото е вр. Преспа (Чилтепе) — 2001 м. и хижа „Преспа“. В землището на селото се намират исторически места, като параклиса Св. Дух, местностите Имарет дере (Хайдушки Поляни), Иноглово, Балитско, Бахтярица.
Организационният комитет за подготовката и провеждането на тържествата се обръща с покана към всички славейновци, жителите на селищата от поречието на р. Малка Арда, към всички родолюбци да се присъединят към тържествата и се поклонят пред подвига и безсмъртието на илинденци и преображенци, както и да почетат паметта на Петко войвода.
Предполага се че Карлуково (както Славейно се е казвало до 1932 г.) е основано от българи, избягали от насилственото помохамеданчване. Въпреки това, отношенията между славейновци и жителите на околните българо-мохамедански села, винаги са били много добри.
Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като Руско-турската война и метежа на Сенклер — 1878 г., взаимно са празнували, както християнски, така и мюсюлмански празници. Добри са били и отношенията на славейновци и с юруците, мюсюлмани — скотовъдци, които разпространяват овчарството като поминък в селото.
В средата на 19 век. славейновци се замогват и изкупуват от юруците околните планини.
От тогава много от горите в Славейно са кооперативни. През 19 век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика, когато той посещава селото.

До Балканската война — 1912 г., Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо Шишманов. Брат му, знаменосецът Кольо Шишманов загива в битка с турците и е възпят в народните песни.
Освен овчарството основни поминъци в селото са били дюлгерството, абаджийството, керванджийството и рибарството в Егейско море. Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото. От тогава то започва да обезлюдява. Много славейновци се изселват в Пловдив, София, Казанлък, Кърджали и Смолян.

В селото основната религия е християнството. Дълго време то и Петково са „острови“ сред другите села с българо-мохамедани.
Църква "Св. Илия" - намира се на площада в селото.
Параклис "Св. Петка Българска" - намира се срещу смолянската чешма по пътя за Виево.
Параклис "Успение на Преподобний Йоан Рилски" - намира се в близост до реката край местността "Шарков Мост".
Параклис "Св. Атанасий" - намира се в едноименната местност край селото.
Параклис "Св. Георги" - намира се в местността "Св. Атанасий" край селото.
Наскоро бе направена нова чешма до църквата. Гробището бе изчистено и оправено.

За контакти :Кметство: 03027/22 77 ; 0885 660 147
kmet_slaveino@abv.bg
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com; emilbakish@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com; emilbakish@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.