06.12.2023 г. - 06.12.2023 г.

Старо предание разказва, че в годините след падането на България под турска власт /1393 г. / в красивата средногорска местност се заселват бежанци – потомци на стари родове и скотовъдци със своите големи стада.

Професор Иречек споменава, че между първите заселници имало една красива българка от село Рила. Тя получила от султана ферман, с който се давали големи привилегии на селището.

Във фермана Копривщица била наречена“Аврат Алан”, което в превод от турски език означава “Женска поляна”.

Според Найден Геров основите на днешния град били положени от търновски боляри, които напускат столицата Търново и заедно със своите стада, селяни, прислуга и движимо имущество се изтеглят към отдалечената и непроходима Централна Средна гора.

Друга легенда разказва, че Копривщица била вакъф /лично владение/ на дъщерята на Сюлейман Великолепни, известна в турската история красива принцеса. Смята се, че името на Копривщица произлиза от “куп речици”, вливащи се в река Тополница; от гръцката дума “копрос”, което означава “торище” ; от “копър” или “коприва”.

Колкото и загадъчна да е най-старата история на Копривщица, то толкова ярко е нейното присъствие в епохата на Българското Възраждане. В Копривщица отваря врати второто взаимно училище в България (1837 г. ) и първото в страната класно училище (1846).

Копривщица е родно място на народни будители и духовни водачи на българската нация.

Тук на 20 -ти Април 1876 г. е изстрелян първият куршум срещу турския поробител и е поставено началото на Априлското въстание, довело до освобождението на България.

Копривщица е съкровищница на българската възрожденска архитектура. Обявена е за град-музей (1952 г.), за архитектурен и исторически резерват ( 1971 г.).

През 1978 г. е признат за селище на вътрешния и международния туризъм.

За повече информация :
Община Копривщица