 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Религиозни и храмови празници
Храмов празник на ''Св.Богородица'' и събор в с.Кашина |
ежегодно събитие |
с.Кашина,Община Сандански,Област Благоевград
Вашата оценка
|
28.08.2023 г. - 28.08.2023 г. |
На 28 август т.е. на Света Богородица всяка година, хората от селото се събират за да честват този религиозен празник, който се счита като празник на селото и на малката църква “Света Богородица”.
На църквата се прави курбан, палят се свещи и естествено има музика.
Малкото село е в склоновете на югозападен Пирин, на около два часа път пеша от Рожен. Неговата стара, малка църква е наистина едно ценнно наследство, което населението от Кашина деситилетия наред е градило и пазило. На около 40 минути път от селото се намира красив водопад. Къщите в селото са строени от природни матерали - глина, дърво и камък.
През 19 век е Кашина е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кашина (Kachina) е посочено като село с 64 домакинства и 200 жители българи.
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 180 жители, всичките българи-християни.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Малкото село е в склоновете на югозападен Пирин, на около два часа път пеша от Рожен. Неговата стара, малка църква е наистина едно ценнно наследство, което населението от Кашина деситилетия наред е градило и пазило. На около 40 минути път от селото се намира красив водопад. Къщите в селото са строени от природни матерали - глина, дърво и камък.
През 19 век е Кашина е малко чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кашина (Kachina) е посочено като село с 64 домакинства и 200 жители българи.
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 180 жители, всичките българи-християни.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
