08.09.2023 г. - 08.09.2023 г.

Манастирът се е сгушил в Искърското дефиле, по главния път София - Мездра, близо до г. Елисейна. Той се нахожда на един хвърлей от селцето Осенов лаг, кацнало в горите на Стара планина. Затова Светата обител е известен и като Осеновлашкия манастир. От Елисейна до манастира има 14 км асфалтиран и много живописен път, осеян със загадъчни места. Щом престъпите прага на това свято място, моментално ще бъдете запленени от гледката и необикновената атмосфера. Сравнително малкият манастирски двор силно впечатлява всеки посетител със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Трудно може да се определи точното време, по което е създаден манастирът, но историци смятат, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през XIV век.

Според повечето от тях Светата обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на Западна България (включваща не само Софийски и Видински регион, а и цялата северна част на страната). Смята се, че е основан от брата на Петър Делян, княз Георги - приел монашеството като Гаврил и след смъртта му го погребали край входа на манастирската църква. Твърди се, че тук са намирали закрила Вълчан войвода и поп Мартин войвода.. По всяка вероятност в него е пребивавал и служил литургия и св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава. Той също се укривал тук, а през 1799 г. Васил Левски и игуменът Христофор са организирали комитети из тукашните села.

Документирано е, че през юли 1899 г. народният поет Иван Вазов, опиянен от манастирската тишина и благодат, е написал баладата "Клепалото бие". Разбира се, най-уникална и впечатляваща е манастирската църква "Света Богородица", която няма еквивалент у нас и в Европа. Строена е през 1815 г. и е възобновена през 1868 г. От двете страни на главния олтар има по три малки помещения с отделни входове, олтари (престоли) и иконостаси. От тези седем престола (олтара) се явява и името на манастира. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Храмовата чудотворна икона се нарича "Рождество Богородично" и се смята, че е донесена от п-в Атон от отец Гаврил. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години.

Светата обител има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина. "Седемте престола" е доста популярен за софийските туристи и затова е желателно да си направите предварителна резервация, особено за посещения през уикенда или на по-големи религиозни празници. Препоръчително е да се носи храна. Има голяма дневна, както и маси на терасата, гледаща към вътрешния двор. Ако времето позволява, посетителите могат да ползват огнище с маси и пейки непосредствено до река Габровница, която минава досами-манастира. На разположение на посетителите са две реставрирани жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители.

Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

За контакти :
Кметство: 0887/301426