08.09.2023 г. - 08.09.2023 г.

Еднокорабна, едноапсидна църква с полуцилиндричен свод и проскомидийна ниша. Пласт стенописи, които по стилови особености се датират от XVI век. По късно стенописите са покрити с мазилка и сега са запазени частично.

Събора на селото е на 24-ти май. През август месец е курбана при старата църква "Успение Богородично" . На 20-ти декември се чества годишнина от създаването на читалище "Пробуда" . Годишни чествания от Септемрийското въстание.

Село Миланово се е казвало преди 1950г "Осиково". Името Осиково идва от дървото осика - трепетлика. Периода на преселване и създаване на с.Миланово (Осиково) не е изяснен напълно. Първоначално селото се е формирало в скрито долинно място, където хората са намерили по-голяма сигурност от турците както и климата е по-благоприятен за живеене.

Във Врачанския балкан е хайдутствал Вълчан войвода. В книгата на историка Андрей Цветков "Тайните и революционните комитети из робството ни под турците някои врачански села от 1938 година", смел бунтовник от Осиково е бил Горан Данколов - Йондето. Други мъстители са били Исмо Ружин, Дели Петър и Стамболията.

По време на кърджалийските нападения през 1800г, подгонен е преминал Врачанския балкан Софрони Врачански. Спрял при овчарите при Войводин валог, където бил нахранен, преоблечен и придружен до преминаването му на р.Искър за манастира "Седемте Престола". От тогава и по този случай местността се нарича "Войводин валог".

През 1876г. минавайки, четниците от разбитата Ботева чета били посрещнати от осиковски овчари и козари, нахранили ги и проводили към р.Искър. По време на отоманско владичество не е имало случай на заселване на турци. Присъствието им е било основно при събиране на данъци. След освобождението на България, Миланово (Осиково) се изгражда близо до основния път за гр.Враца и гр.Вършец в местността "Гувна", а първоначалното селище се превръща в махала "Старото Село". Възникват общо 7 (седем) махали и през 20-те години на ХХ век селото достига 3000 човека. В същия период е имало и 2 (две) функциониращи училища.

През септемврийското въстание хора от селото взимат участие. Лидер е бил Симеон Петров Трупльов. След разбиването на въстаниците той успява да избяга в Сърбия, но е арестуван брат му Милан Петров Трупльов. Милан е бил овчар, свирел е на гайда. Той не участвал във възстанието. Но явно за назидание, невинен е бил разстрелян и бутнат от 300 (триста метровите) скали заедно с участници в сражението.

Пак там могат да се видят стари къщи "ПЛЕТАРКИ". Това са къщи от дърво и кал с покриви от каменни плочи. Къща от този тип има и в центъра на селото (Тупалийската), огромна е колкото половината на царския дворец в София. За съжаление в момента е изоставена и е застрашена от срутване, причината за което е типичното за българите крадене на покривни плочи.

Известните скали "Осиковскио Камик" - така наречените "Лакатнишки скали". Там има еко пътека от много години. Места за катерене както и алпинска къщичка която се вижда от гара Лакатник. За любителите на пещерите, там е "Темната дупка", "Ръжишката пещера".

Местността "Градището" е крепост от римско време. Намира се при вливането на р.Пребойница в р.Искър над гара Лакатник. За нея съществуват предания че когато българите завладявали тези места тя останала не превзета петдесет години. Тогава някаква баба казала да хранят кон със зоб два дни без да го поят. Тогава конят намерил от къде минава водата за крепостта и започнал да рови с копито.

За контакти :
Телефон: 07165/213