 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Литература и изкуство, изложби
 |
''Вазови дни'' в гр.Сопот |
ежегодно събитие |
гр.Сопот,Община Сопот,Област Пловдив
Вашата оценка
4.3
от 6 гласа
|
02.07.2023 г. - 09.07.2023 г. |
Всяка година от края на юни до 9 юли (рожден ден на народния поет) в Сопот се честват Вазови дни или Вазови празници.
Провеждат се тематични вечери, празници на поезията, срещи с писатели и поети, литературни четения, откриват се изложби. На 9 юли се връчва Вазова литературна награда.
Там кътът роден, кътът мил,
Магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил...
Патриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в град Сопот в старата къща на своя род, построена през XVIII в. от неговия прадядо.
Тя е опожарена през юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война. На преклонна възраст в цикъла „Под Амбарица” на своята лебедова песен – стихосбирката „Люлека ми замириса” /1919 г./ Иван Вазов посвещава на родния си дом няколко поетични творби.
Той възкресява очарователния двор с чемширите бухлати:
Виждам го сега. Там пее
чучурчето ден и нощ.
Гранки клати, зеленее
люлеката - мила йощ.
На пейката пред родния дом е баща му „цял забулен във димът на чибука”, поетът отново вижда лика на майка си, седнала с книга в ръка в „стая мила за сърце му” /”Гостната стая”/.
Той си спомня за будните нощи в „потайното килерче” на голямата двуетажна къща, построена от баща му към 1860 г. в западната част на двора и изгоряла по време на Руско-турската освободителна война:
В дните, първи път когато
музата ме посети,
с увлечение непознато
мойте дадох й нощи.
Иван Вазов носи своето бащино огнище и родния си град Сопот винаги в сърцето си заедно с нестихващата болка от опожаряването им през 1877 г.:
Печално, бащино огнище,
печални граде, роден мой,
любима люлко, пепелище
на скъпи радости безброй,
към теб душата ми стреми се,
въздиша – твой нали съм син?
И днеска виждам пак: дими се
над нисък покрив бял комин.
За повече информация :
Община Сопот
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
