26.09.2023 г. - 26.09.2023 г.

Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена - Кариноваса, Каринабад, Карново и др.

През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането - в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования.

Средновековният град Маркели, известен по изворови данни между VIII-XI век, се намира на 7,6 км. западно от Карнобат. През втората половина на VIII до началото на IX в. заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения.

На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI.

До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров.

Църквата “Свети Йоан Богослов” е издигната върху мястото на изгорената от турците на 1.I 1878 г. по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат.

Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.

През града преминава главният път София-Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Карнобат е една от най-големите железопътни гари в България. Като железопътен възел свързва Южна със Северна България.

* Часовниковата кула
* къща-музей Димитър Полянов - възрожденска къща от градски тип, строена през 70-те години на XIX в.
* къща-музей Минко Неволин - строена през 60-те години на XIX в.
* Синанбейов хамам - турската баня в старата част на града е една от цялостно запазените сгради от Южна България – изградена е в третата четвърт на XV в.
* “Черната джамия”,строена през 1821 г.
* Еврейският некропол

За повече информация :
Община Карнобат