21.09.2023 г. - 21.09.2023 г.

Създаден като крепост в римско време под името Трансмариска от император Диоклетиан след една от победите му срещу вражески племена. В нея квартирувал част от 11-ти Клавдиев легион.

Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името означава “Селище зад блатата”, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница.

При император Валент (366) бил построен салов мост на река Дунав при войната му с готите. В края на X век тук се заселили южноруски колонисти, които нарекли града Тмутаракан. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дирака, Диркана, Таткракам. През XV-XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хълмовете на брега) мелници, които са просъществували до по-късно, а последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г.

В историята на Тутракан са записани имената на двама видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Суворов превзел града. След оттеглянето на руските войски, турците разширили и укрепили крепостта, но това не попречило на ген. Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г.

През XIX век Тутракан е бил беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правели много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. била изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище “Възраждане”.

В 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода.

В началото на XX век Тутракан наброява около 10 хил. жители и се равнява с градове като Видин, Лом, Търново, Свищов, Ловеч, като по търговия дори ги надминавал. Тогава, а и по-късно, Тутракан е най-големият дунавски риболовен център у нас. От 1913 г. е в пределите на Румъния под името Туртукай. Градът запада и населението му намалява. През 1940 г., по Крайовската спогодба, Южна Добруджа (вкл. и Тутракан) е върната на България.

През Първата световна война тук се състои прочутата Тутраканска битка. Тутракан е сред Стоте национални туристически обекта -
* Исторически музей
* ОНЧ "Никола Вапцаров"
* Обреден дом
* СОУ "Христо Ботев"
* СОУ "Йордан Йовков"
* Исторически музей - адрес - пл."Суворов"1, тел.0866/61235, 61345
* Етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене" - единствен на Балканския полуостров - 0866/60352
* Експозиция "Тутраканска епопея" - 0866/61477
* Мемориален комплекс "Военна гробница - 1916 г."
* Рибарска махала - намира се до църквата "Св. Николай" на брега на р. Дунав в североизточния край на града.

Защитена местност "Калимок - Бръшлен" - разположена западно от гр. Тутракан на площ от 60 000 дк. Орнитологично важно място с международно значение BG30.
Защитена местност "Пожаревски острови" - разположена източно от гр. Тутракан. Обхваща о-в Малък Пожарево и източната част на о-в Голям Пожарево. Смесена чаплово-корморанова колония. Орнитологично важно място с международно значение BG31.
Защитена местност "Сая кулак" - разположена източно от гр. Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Тук са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от тук тръгва младежки поход "По стъпките на Таньо Войвода".
ОВМ "Стената" - разположено югозападно от гр. Тутракан. Льосова стена дълга около сто метра. Най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение BG32.
"Блатен Кипарис" - разположен на остров Радецки западно от града. Единственото находище на блатен кипарис в страната.

За повече информация :
Община Тутракан