04.06.2023 г. - 04.06.2023 г.

Алфатар е град в Област Силистра, 20 км южно от Силистра. Гара на жп линия Гара Самуил - Силистра. Край града минава шосето Силистра–Шумен с отклонение за Добрич и Варна. Градът е разположен в Дунавската равнина, в Добруджа, на 188 м надморска височина. В близост до града има гора-резерват в местността „Каракус“.

22 април - ден на земята, водата и въздуха;
1 юни- ден на детето;
4 септември - обявяване на Алфатар за град;
12 октомври - празник на община Алфатар по празничния календар на НСОРБ "Ден на българската община"
Коледа - Християнският празник на Рождество Христово, Лазаровден, Великден

Алфатар е старо българско селище, известно от 1573 г. По време на Руско–турската война, след Кючуккайнарджийския договор от 1774 г., част от местното население (гребенци) напуска селото и се заселва в Украйна, където основава с. Олшанка. На тяхно място след Руско–турската война 1828–1829 в Алфатар се настаняват преселници от Сливенско и Ямболско. При освобождението от турско робство е имало 2039 жители и е било едно от най–големите добруджански села.

Според Букурещкия мирен договор от 1913 г. селото остава в румънска територия. Населението оказва твърда съпротива срещу опитите за денационализация, участва в Добруджанската революционна организация и в революционното работническо движение в Румъния. Върнато е на България по Крайовския договор от 1940 г. За кратко време Алфатар е било преименувано в Генерал Лазарово (1942–1943 г.), след което се възстановява днешното му име. По негово време е имало парна мелница, 6 вятърни мелници, два дарака и други дребни предприятия. През 1974 г. Алфатар е обявен за град.

Алфатар е уникално име на селище в българската топонимия. В историческите извори се среща с имената: Алфатар, Ахлатар и Ифлатар. Открива се прабългарски произход в името "jai" - войска и "tora" - град /крепост/- в превод "крепост с войска". "Ифлатар" се е наричала и южната страна на средновековната крепост Дръстър /дн. Силистра/. Любопитен факт е че на близо 3000 километра в централна Испания има град с почти идентична етимология - Алфафар (Alfafar).Жителите на Алфатар са християни.

Православен храм "Св.Троица" - гр.Алфатар, основан през 1846 г., към него е било създадено и първото килийно училище. В него се съхраняват оригинални икони на тревненските майстори Досю Косев и Ангел Досюв. Храмът е паметник на културата от 30 г. и туристически обект.
"Добруджанска къща" - Алфатар - туристически обект, представящ добре уредено добруджанско жилище от края на XIX и началото на ХХв. Там е разгърната експозиция от автентични тъкани, мебели, костюми, предмети за дома и лозаро-винански пособия.
Народно читалище "Йордан Йовков" - гр.Алфатар
Народно читалище "Ведрина" - гр.Алфатар

Скални манастири датирани към Х в. в местността "Суха чешма", "Братила".
Тракийските скални светилища от местността "Баджалията" "Киринджика" до с.Васил Левскии, и тракийски могилен некропол в местността "Бистренски лозя".
Праисторическа /енеолитна/ селищна могила до с.Цар Асен.
Защитена територия "Липник" в Каракуз.
Част от територията на защитена територия "Малък Канагьол" /природна забележителност/.
Църква "Света Троица", построена през 1846 г.
Музейна сбирка при храм "Св.Троица".
Музейна сбирка при НЧ "Йордан Йовков" - историята на Алфатар в документи,

Традиционни ястия:
Кавърма /баница/. Тиквеник /вита баница с настъргана тиква и орехи/. Петмез /"маджун", мед от дини и т.нар.сладка пръчка/. Агнешко месо с булгур на пещ - традиционно ястие за християнските празници "Гергьовден" и "Св.дух". Агнешко чеверме. Бахур и "баба" /пълнено, едро смляно свинско месо/ - традицонно за Коледа. Пилешка, агнешка, свинска кавърма /яхния/. Яхния със сини сливи. Курбан. Кончета и магаренца -обредни питки, които се правят на Тодоровден за здраве на впрегатните животни. Точена торта. Рогачки - листове за баница, които се пекат върху сач или върху плота на печка на дърва - традиционни за християнския празник Сирни Заговезни.

Напитки:
Кайсиева ракия. Гроздова ракия. Крушеница, традицонна безалкохолна напитка.

За повече информация :
Община Алфатар