25.06.2023 г. - 25.06.2023 г.

Да се гадае за женитба е много разпространено и сред българите мохамедани в Родопите. В навечерието на Еньовден момите виели китки от орехови листа, на които връзвали и пръстен. Пускали ги в меден бакър с мълчана вода и ги оставяли да пренощуват една нощ под червен трендафил.

На сутринта се събирали на това място, измивали първо лицата си с пренощувалата вода и тогава започвали да наричат за бъдещето на всяка девойка.

Други пък отивали в ноща срещу Еньовден да пренощуват в чужда къща. Под възглавните слагали еньовденска китка или пръстен и вярвали, че ще омъжат за този ерген, когото са сънували.

Ключово място в празничната обредност на Еньовден има ритуалът Еньова буля. Той се изпълнява за осигуряване на добра реколта. Срещу празника всяка мома приготвя китка (или по една на член от семейството) и всички китки на момите от селото се събират в котле с "мълчана" вода.

Съдът се покрива с червено було и се оставя през нощта "под звездите" под трендафил. На сутринта се събират на това място, измиват първо лицата си с пренощувалата вода и тогава започват да наричат за бъдещето на всяка девойка. Други пък в нощта срещу Еньовден слагат под възглавниците си еньовденска китка или пръстен и според поверието ще се омъжат за този ерген, когото са сънували.

Всички моми се събират в една къща, където обличат като булка малко момиче (4-5 годишна), забулват го с червено було, а на главата му поставят венче от еньовче. Вземат момичето на рамене и така с него обикалят селото, пеейки обредни песни. На Еньовден, Еньовата буля (малкото момиче, облечено като булка) изважда една по една китките, а момите припяват за всяка една. Вярва се, че каквото е наречено на китката това ще споходи притежателката й през годината.

Разпространено е вярването, че в нощта срещу Еньовден, там където е заровено злато, свети син пламък.