 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Област Варна
 |
Празник ''Посрещане на рибаря'' в с.Казашко |
ежегодно събитие |
с.Казашко, община Варна, Област Варна
Вашата оценка
4.2
от 6 гласа
|
Август 2023 |
През седмицата на морето на град Варна, дни преди Голяма Богородица (около 17-18 август), с. Казашко празнуват своя автентичен празник “Посрещане на рибаря”. В този ден местните обличат разноцветните си казашки носии и всичко прелива от багри и музика. Празникът всяка година се мени и се насрочва от кмета на селото.
През седмицата на...
Посрещане на риба...
с.Казашко, в коет...
На 28 август отбелязват Голяма Богородица, на 12 декември готвят националното си ястие кефал върху ориз заради Никулден.
И днес, по-възрастните потомци на руските казаци опитват да продължат традициите на своите предшественици, като празнуват всички религиозни празници по стар стил. Оттам, всъщност идва и името им.
Тук се намира и единствената в България Древноправославна руска църква - староверска, която е на подчинение на Древноправославния руски Патриарх Александр. Въпреки това, е познато просто като “руското село”.
Kолоритът на разноцветните казашки носии, богатството от техните багри и музиката, песни като „Рябинушка”, „Калинушка” или „Дольо по морю”, които се пеят и днес – всичко това продължава да е част от автентичната атмосфера в малкото варненско село Казашко, в което всички улици извеждат само в една посока – към пристана за рибарски лодки, превърнал се някога, много отдавна, в истинско убежище и втори дом за руските казаци.
Село Казашко е разположено на северния бряг на Варненското езеро,едва на 6 км.западно от гр.Варна.
Общата му площ е 168 000 кв.м .На юг граничи с Варненско езеро,северната му граница е ЖП линията Варна-София,на изток е Защитена местност "Казашко",попадаща в екомрежата Натура 2000.
Преди повече от 300 години, прокудени от религиозните реформи на Патриарх Никон и европеизацията на тогавашна Русия по времето на Петър Велики, много староверци напускат пределите на древна Русия.
Заселват по поречието на Дунав, в Мала Азия и другаде, търсейки спасение за вярата си /изповядват древно православие и до днес/. Промените настъпват и в тогавашна Румъния, където старообрядците живеели известно време необезпокоявани от никого.
Започнало оформяне на граждански регистри, ваксинирането на войниците и други неща, които те не приемали и смятали за ерес.
Матвей Русов тръгва със семейството си в 1905 г. за Турция при други староверци. Пътят му го отвежда до брега на Варненското езеро.Мястото му се сторило хубаво. В близост до вода,където можели да развиват поминъка си риболова и достатъчно далеч от големия град /Варна/,който в представите им носел само беди и нещастия...
Установява се тук и се отказва да пътува за Турция.По-късно идват още семейства и в 1908 г.селото е признато с Царски указ на Фердинанд за населено място с.Казашка махала.
С това название е познато до 1952 г.,когато официално се именува КАЗАШКО. Но повечето варненци го знаят като "руското село". До 1949 г. не са били позволени смесените бракове.
В онази година "революция" предизвиква едрият напет казак Карней Григоров, който се влюбва в малката черноока българска девойка Живка.
Синеокият левент довежда за първа българска снаха Живка, с очи като маслини, спуснала дълги черни коси. Момичето, едва 16 годишно, приема обичаите на казаците, техния говор /стар южноруски диалект/, характерното им облекло и задължително коса, сплетена на 2 плитки и покрита с кашмирена кърпа.
Една нощ както спяла мъжът ѝ отрязал с ножица плитките и ѝ казал "Ако исках казачка, щях да се оженя за такава-искам теб и съм те харесал такава, каквато си, не искам да им подражаваш".
Оттогава Казашко се е превърнало в интернационалното село, освен български зетьове и снахи, вече имат зет палестинец, грък, швейцарец... а каква само комбинация става между "вольная казачка" и македонец... Хората от близкото село Тополи и хората от Казашко са в постоянна дружба.
В Казашко населението е съставено предимно от потомци на руски старообрядци,които във времената на църковните реформи на Патриарх Никон се разбягват и намират убежище при донските и кубански казаци.
В последствие се получава една смесица оТ донски и кубански казаци,изповядващи старообрядчеството/древното православие/.
Тачат традициите, но всички особености, които представляват интерес за "външните", приемат за даденост и не осъзнават "богатството", с което разполагат...
За контакти:
НЧ "Михаил Шолохов-1958г."; Тел.: 0877509002; E-mail: sholohov1958@abv.bg
Кметство: 052-820-664
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
