 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
На софра с веселба
 |
Годишнина от клането в с.Любенова махала - 14 Юли 1877г. |
ежегодно събитие |
с.Любенова махала,Община Нова Загора,Област Сливен
Вашата оценка
4.7
от 9 гласа
|
14.07.2023 г. - 14.07.2023 г. |
Годишнина от клането в с.Любенова махала. Било 14 юли 1877 г. Към един часа се появило отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото.....
с.Любенова махала...
Руснаците били принудени да отстъпят след серия кръвопролитни боеве. Тогава в Гюнели махле се разиграла кървавата трагедия, която по своите зверства може да се сравни само с Баташкото клане.
По онова време пъдар на селото бил арнаутинът Садък - доверено око и ухо на турската власт. Садък отишъл при най-богатия тогава в селото - дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, под предлог, че ще пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Така и станало.
Отишъл пъдарят в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити. Пашата изпратил двама конници да проверят доноса. Те привикали хората, разпитали ги, хапнали, пийнали, взели каквито дарове им дали и си тръгнали.
Една нещастна случайност станала причина за кървавото клане.
Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от посещението на конниците, и без да знае, че те са изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка по тях и ранил единия кон. Арнаутинът Садък, който ги придружавал, тогава извикал: "Атма Тане, пишман олду" (Не стреляй Тане, лошо ще стане). Пратениците разказали на пашата за случилото се и той се заканил да отмъсти. Още повече му повлияло поредното донесение, направено от началника на гарата в Радне махле (сега Раднево) Кмубас.
Гръкът донесъл, че в Гюнели махле са се струпали много хора за отбрана в случай на нападение и поискал войска за тяхното разпръскване.
Междувременно надошлите селяни се събрали в храма, в общия двор с училището и в селото. Вратите на храма били дебели и здрави. По този начин църквата и училището се превърнали в нещо като крепост, пълна с мъже, жени и деца.
Мъжете, въоръжени с пушки, пищови, брадви и разни сечива, заели позиции по всички удобни места из къщите, дворовете, църквата и училището, за да отбраняват селото. Когато черкезите чули, че се стреля, се уплашили, защото помислили, че в селото има "московци". Поискали подкрепления от Нова Загора.
Към 5 ч. следобед от съседното село Богданово се задала редовна турска войска с няколко оръдия, водена от Шевкет паша. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 2000 души.
"Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба се издигаха до небето и осветляваха цялата околност. Общ вой от кучешки лай и рев на добитъка. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С превалянето на деня и настъпването на нощта, ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна"
- така живите свидетели на трагедията са я описали ("Из страданията на българите и освобождението презъ 1877/78 год.", Г. Димитров).
Войската обкръжила църквата. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Селяните, въоръжени с пушки, брадви и тарпани, застанали до оградата отвътре, убивали или наранявали всеки, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобило войниците.
Защитниците падали като пречупени снопове. След като ги омаломощили, турците нахлули в двора на храма и започнали поголовна сеч. Дворът се изпълнил с трупове.
След това атакували и църквата. Скоро на пода й труповете били един върху друг. Когато войниците се оттеглили да починат, църквата била нападната и от черкезите.
Те искали да ограбят всички пари и ценности от хората вътре, като лъжели живите, че ако се предадат, ще бъдат пощадени.
Тъжна картина представлявало селото след трагедията. Навсякъде лежали обезобразени човешки трупове.
Сред тези развалини само храмът стърчал, мълчалив свидетел на случилото се. Опитали се и него да разрушат - няколко пъти го заливали с газ и го палили. Благодарение на здравата си конструкция обаче църквата оцеляла.
Едва на третия ден - 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни. Било разпоредено жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата.
При преброяването на труповете се оказало, че само в Божия храм и двора му са били избити 1013 души българи от Гюнели махле и съседните села.
В памет на кървавата трагедия през 1885 г. в двора на черквата в Гюнели махле е поставена паметна плоча, която стои и до днес. Върху камъка е написано:
"Проидохомъ сквозе огънь и воду низвелъ ни еси покой въ четиринадесетий ден вечерьта на месеца юлийь въ хилядо осемстотин седемдесеть и седма година, въ време руско-турската война, нападнаха селото ни черкези, башибозуци и многобройна турска войска и придадоха селото ни на огънь, като се видя окружено от толкоз кръвопийци, принуди се да побегне въ оградата на църквата, но и тамъ не намери спасение, понеже кръвопийците окръжиха оградата на църквата и яросно се впустнаха на сеч върху невинното население и избиха само въ църковната ограда мъже, жени и деца хиляда и тринадесет души, на които костите почиватъ тукъ при този памятникъ.
Вечна имъ память. С. Гюнели-Махле, 21.VIII.1885 г."
Общият брой на всички жертви в селото и околностите надхвърлял няколко хиляди души. Вечна им памет!
За контакти :
НЧ "Светлина 1862 г."; Адрес "Цар Иван Асен ІІ" 19, п.к.8947
Телефон: 0887868524; E-mail: svetlina_1862@abv.bg
Кметство:
Телефон: 04528/2142; 0882352142; Кмет:0885301945
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
