01.11.2023 г. - 01.11.2023 г.

Легендата разказва, че Иван Рилски ожаднял докато минавал през Лозенската планина. Затова се спрял да си отдъхне, погледнал към небето и се помолил за вода.

Желанието му се изпълнило и изпод земята бликнала вода. Така се родил животворният извор, намиращ се в двора на светата обител.

Пътят до манастира е доста дълъг, затова много хора отиващи там се отбиват да поседнат под сянката на манастирската лоза.

Също както изворчето, така и лозницата си има своя легенда, свързана с големия български поет Елин Пелин, творил под нейната сянка. Тук, в Германския манастир, се е родила неговата всеизвестна творба "Под манастирската лоза".

Но разбира се ролята на светата обител в историята на България не свършва тук. Ктитори на манастира са били цар Фердинанд I и цар Борис III.

В черквата на манастира, ден преди Сръбско-българската война са били осветени бойните знамена, с които българската армия тръгва на бой срещу сърбите. И както свидетелстват ръкописите, нито едно знаме не е попаднало във вражески ръце.

Манастирът процъфтявал до края на 14-ти век и дори е получавал дарове от Византийския император Алексий I Комнин по време на Византийското владичество на българските земи.

След като е бил разрушен от турците през 14-ти век, манастирът е бил съграден наново скоро след това (15-ти век) от родолюбиви българи и се е превърнал в истинско духовно средище през 17-ти век. През 18-ти век, обаче, банда от Кърджалии го ограбила и разрушила.

Монасите, които успяли да се спасят, заедно в местни хора започнали да го строят наново още в началото на 19-ти век. През 1818г. е построена скромна еднокорабна църква, вкопана в земята.

След Освобождението от Турско робство през 1878г., тогавашният игумен Никифор и неговоият брат Кирил решили да изградят манастира наново. През 1885г. старата църква е била съборена и на нейно място е построен нов храм. Стените на църквата са строени от дялани камъни и три реда украсителни тухли. Покривът е покрит с керемиди.

Изготвен е и нов иконостас с пет големи икони на Св. Иван Рилски, Св. Богородица с Младенеца, Исус Христос, Св. Йоан Предтеча и Св. Николай Мириклийски Чудотворец.

Иконите са изрисувани през лятото на 1886г. от двама известни майстори от град Самоков – братята Иван и Никола Доспевски.

Старите икони в момента се съхраняват в Софийския исторически музей. В края на 19-ти век манастирът е бил посетен от Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза, които посадили две секвои, издигащи се величествено до северната порта и до днес.

От 1928г. манастирът и неговите имот са официално във владение на манастира “Св. Георги Зограф” в Света гора (Атон) след като е бил преотстъпен като финансова помощ за бедстващия български манастир в Атон.

В момента манастирът е действащ и е поддържан много добре от своите обитатели.

Манастирът се достига лесно с кола, като се следва пътя за село Герман от Околовръстното шосе на София. При влизане в селото има отклонение на ляво, което види право до манастира. На разклона, от който започва това отклонение, има табела, която указва пътя до манастира. Оттам разстоянието до манастира е около 5 км по приличен асфалтов път.

Манастирът не предлага храна и настаняване.

За контакти :Телефон на манастира: 02/9928520