15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

Манастирът е живописно рaзположен по горното течение на река Янтра, високо сред северните склонове на Стара планина - на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово.

До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.

Основан е от Архимандрит Йосиф Соколски. Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий през 1833 година.

До входа на близката пещера построили малка дървена църквица, а следващата година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешният голям храм.

Първоначално, през 1832 г. е бил издълбан малък параклис в т.нар. “скала на сокола” и затова е по-известен като Соколския манастир.

През 1834 г., само за три месеца е построен днешният храм, а през 1836 г. в манастира се основава училище, в което преподава Неофит Бозвели. В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Иисус Христос, рисувани от Захарий Зограф (1810-1853).

През 1862 година поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наоса на църквата и нартекса ѝ. Същата година е изработен и иконостасът с царски и празнични икони от известните представители на Тревненската школа Йоаники папа Витанов, Симеон Цонюв и др. Храмовата икона е рисувана от габровския живописец Христо Цокев и е негово дарение.

Соколовският манастир взема активно участие и в националноосвободителните борби.

На 31 юли 1856 г. в него се установява четата на Капитан дядо Никола, с намерение да го превърне в център на въстанието, а по време на Априлското въстание, на 1 май 1876 г., тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов.

Васил Левски също е намерил подслон тук. През паметната 1876 г. обителта е сборен пункт на габровските въстанници, които поемат към Балкана, водени от Цанко Дюстабанов, чиято сабя се съхранява в манастира до наши дни.

На 1 май 1876 се събират въстаниците на войводата Цанко Дюстабанов и оттук Габровската чета започва бойния си път.

От манастира, благословени от монасите, те се отправят и бият селата Кръвеник и Ново село. Турците разбиват четата, а осем от четниците увисват на бесилката на скалите край манастира, а телата им са хвърлени в пропастта.

Известният майстор Кольо Фичето построява даром красива осемструйна чешма в памет на заловените и обесени в манастира 8 въстанници.

По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница. Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение. От основаването си до 1959 година манастирът е бил мъжки и в него са служили над 100 монаси.

Монашеското братство се е оглавявавало от 15 игумена.

През 1836 архимандрит Йосиф Соколски основава в Габрово девическия манастир „Свето Благовещение“, който е взривен през 1959 г. от комунистическата власт в България и монахините са преместени в Соколския манастир.

В северната част на манастира през 1968 г. монахините уреждат параклис „Свето Благовещение“ и в него експонират запазения иконостас и иконите „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Младенеца“, рисувани от Захари Зограф.